На 23. XII. се навършват 85 г. от рождението на легендарния естраден певец, композитор и музикант Емил Димитров (1940 – 2005). Любимец на няколко поколения българи, истинска звезда в СССР и Франция, той остана в сърцата на милионите си почитатели с незабравими хитове като : „Арлекино”, „Моя страна, моя България”, „Ако си дал”, „Джулия”, „Сбогом, Мария”, „Писмо до мама”, „Нашият сигнал”, „Ела в София”, „Моряшко сбогом” и др. Роден е през 1940 г. в Плевен в семейството на илюзиониста Димитър Димитров (Факира Мити) и французойката Анастасия (Мадам Сизи), която е негова асистентка. Като дете Емил често пътува с родителите си на гастроли, свири на пиано и акордеон, увлича се по рисуването и играе в училищни представления. Завършва плевенската гимназия като частен ученик. По време на войнишката си служба в Асеновград печели награда от фестивал на художествената самодейност, която му отваря вратите на Дома на народната армия в Пловдив. Там той композира първите си песни -„Арлекино”, „Само тази нощ”, „Песен за моята майка”, „Влюбените и луната”, които са одобрени още на първо слушане и влизат в репертоара на Ирина Чмихова и други естрадни певици от онова време. ”След казармата кандидатствах едновременно в Консерваторията, Художествената академия и ВИТИЗ” – разказва в свое интервю Емил Димитров. „В Консерваторията ме скъсаха на – а познай! – пеене, в Художествената се провалих на портрета на Ленин, но пък във ВИТИЗ ме приеха от раз. Бях в класа на Желчо Мандаджиев заедно с Климент Денчев, Жоржета Чакърова, Ванча Дойчева, Славчо Пеев. Страхотен клас бяхме, но аз се отказах. Изведнъж реших, че не ми се занимава с театър” – признава след години именитият творец. През 1960 г. Емил дебютира пред микрофона с авторската си песен „Арлекино”, която 15 г. по-късно ще донесе голямата награда на Международния фестивал „Златния Орфей” на бъдещата звезда на съветската естрада Алла Пугачова. Кариерата на талантливия български певец и композитор също тръгва във възходяща линия. Той изнася концерти у нас и в чужбина заедно с Мария Косева и оркестър „Синьо-белите” с ръководител Митко Щерев. През 1968 г. Емил Димитров пее пред 80 000 души на стадион „Динамо” в Москва – невероятен рекорд за български поп изпълнител! Заедно с Йорданка Христова гастролира в Куба. В началото на 70-те г. талантливият певец покорява и западноевропейската публика. Изключителен успех му носят концертите му във Франция, където го наричат „Франк Синатра от Изтока”.
Емил Димитров сключва договори с водещи европейски звукозаписни компании, които тиражират песните му, участва в гала-концерта на фестивала на забавната песен във Венеция, пее на една сцена с Енрико Масиас, Джани Моранди, Демис Русос, Ал Бано, „Рики е повери”, Йосиф Кобзон и др. звезди. През 1970 г. излиза хита на Емил Димитров „Моя страна”, който е обявен за песен на века. В чужбина тя става известна под името „Моника” и е записана на френски, немски, италиански и испански като дълго време не слиза от челните места в западноевропейските музикални класации. През 1972 г. Емил е поканен за над 20 концерта в парижкия театър „Europeen” заедно с Богдана Карадочева, сестри Кушлеви и оркестър „Балкантон”. През 1973 г. в бившата ФРГ е издадена почетна грамофонна плоча с песента „Моника” като най-популярен шлагер в Западна Европа. Пред нейният автор стои възможността за блестяща кариера във Франция, още повече, че Емил Димитров е първият българин, приет в Съюза на френските композитори. Забележителен е и факта, че той е единственият наш певец и композитор с 10 хита в музикалните класации на Франция, Белгия, Холандия и др. капиталистически страни. От издадените по време на кариерата си близо 30 албума Емил Димитров продава невероятните 65 милиона копия. В репертоара си той има над 400 песни, от които е автор на 280 . Въпреки международното признание и слава, Емил Димитров никога не става член на Съюза на българските композитори – нямал диплома за музикално образование. През 1999 г. певецът се оттегля от активна творческа дейност заради усложнения след прекарания мозъчен инсулт. За последен път той излиза пред публика, макар и в инвалидна количка, на 2 май 2002 г. на организирания от Йорданка Христова концерт с негови песни в изпълнение на известни наши певци. Емил Димитров умира на 30 март 2005 г. в София. През 2018 г. в Плевен бе открит паметник на легендата на българската естрада. Отдел „Изкуство” отдава почит на големия творец със специална витрина по случай 85-годишнината от рождението му. Най-ценни в нея са грамофонните плочи от началото на певческата кариера на Емил Димитров. Те са дарение от наши читатели, на които сърдечно благодарим!.
