Димчо (Динчо) Вельов Дебелянов (28.03.1887 – 02.10.1916) е сред най – изтънчените български лирици. Създава ярка изповедна лирика, повлияна от символизма, психологически вглъбена, с интерес към етичните проблеми. Елегиите му са проникнати от копнеж към духовна хармония и романтични мечти. За първи път публикува свои творби през 1906 г. в сп. „Съвременност”. Ранното му творчество е повлияно от пейзажната и любовна лирика на ПенчоСлавейков. Текстовете му излизат в периодичния печат и в „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам” (1910), съставена от него и Димитър Подвързачов. Дебелянов е автор и на множество хумористични текстове и пародии. Оставя трайни следи в литературата като един от съвършените ваятели на българския стих – „Пловдив”, „Скрити вопли”, „Аз искам да те помня все така..”, „ Да се завърнеш в бащината къща” , „Помниш ли, помниш ли…” и др. Загива на фронта по време на Първата световна война. Посмъртно е събрана и издадена от приятелите му Д. Подвързачов, Н. Лилиев и К. Константинов единствената негова книга – „Стихотворения” (1920).
Витрини с книги от и за Димчо Дебелянов може да разгледате в отдел „Заемна за възрастни“ и читалня“Хуманитарни науки“.
