120 г. от рождението на Димитър Талев

0
552

Димитър Талев Петров (01.09.1898 – 29.10.1966) – български белетрист и една от най-крупните фигури в българската литература. Започва литературния си път през второто десетилетие на XX в., силно повлиян от прозата на Вазов. През 20-те и 30-те години пише разкази, пътеписи, импресии. Първата му книга е „Сълзите на мама. Приказки за деца” (1925). Следва трилогията „Усилни години” („В дрезгавината на утрото” – 1928,   „Подем” – 1929  и  „Илинден” – 1930), която е тематичен предвестник на тетралогията, посветена на съдбата на Македония. Трите сборника с разкази („Златният ключ”- 1935, „Старата къща” и „Завръщане” – 1938) очертават концепцията му за разкриване на народностната душевност чрез бита. През този период създава и  разказите, събрани във „Великият цар” (1937), които  подсказват интереса на автора към личността и времето на цар Самуил. Връхна точка в творчеството на автора е епичната тетралогията –  „Железният светилник” (1952),  „Преспанските камбани” (1954), „Илинден” (1953), „Гласовете ви чувам” (1966). Към голямата възрожденска тема на Талевото творчество се присъединяват романът „Хилендарският монах” (1962) и повестите „Кипровец въстана” (1954)  и  „Братята от Струга” (1962). През 50-те и 60-те години пише историческия роман „Самуил” в три части: „Щитовете каменни” (1958), „Пепеляшка и царският син” (1959)  и „Погибел” (1960).