110 години от рождението на Димитър Иванчев

0
480
Роден на 29.09.1910 г. в с. Бутан, област Враца. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира в Хумболтовия и Тюбингенския университет в Германия в периода 1939 – 1943 г. Докторант в областта на философията с труда си „Морални елементи във философията на В. Дилтай”, издаден в Тюбинген, през 1942 г.
До 1944 г. работи като секретар в редакцията на списание „Философски преглед”. До това време младият философ вече е автор на 32 публикации. Повечето от тях са поместени в сп. „Философски преглед”, в. „Литературен час”, в. „Земя и труд”, в. „Мисъл и воля” и др.
Мобилизация в българската армия осуетява подготовката на Димитър Иванчев за конкурс за доцент в Държавния университет в Скопие.
В годините 1935 – 1936 г. правят впечатление три публикувани материала, различни от философската проблематика. В два от тях се разглежда идеята за създаване на държавно книгоиздателство, третият е посветен на Народната библиотека като културен институт.
През 1945 г. д-р Д. Иванчев е назначен за сътрудник в Българския библиографски институт, една от причините за този избор е положеният три години по-рано изпит по библиотекознание в Тюбингенския университет.
Така Иванчев трайно свързва професионалния си път с българската ретроспективна библиография и краезнание. Съставител е на „Български периодичен печат 1844 – 1944 : Анотиран библиографски указател” и редактор на „Български периодичен печат – 1944 – 1969”, „Български книги 1878 – 1944”, „Речник на българските псевдоними”.
Иванчев има особен афинитет към съставянето на анотации и именен показалец в ретроспективните библиографии.
Наред с ретроспективната библиография краезнанието заема значително място в изследователските интереси на д-р Иванчев. Той е съавтор на първото теоретико-методично ръководство по краезнание – „Краезнание и краеведска работа в библиотеките : Теоретически и практически указания с указател на краеведска литература”, а също и автор на множество статии и рецензии за краеведски указатели.
След закриването на Българския библиографски институт през 1964 г. преминава на работа в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

Награден е с ордените „Кирил и Методий”, втора и първа степен през 1963 г. и 1972 г. През 1980 г. става носител на отличието „Червено знаме на труда”.