ИВАН РУСЕВ ДОБРЕВ

(18.02.1915 – ян. 1988)

0
178

Иван Русев Добрев е роден на 18 февруари 1915 г. (3 март) в Хасково. Учи в родния си град и завършва гимназия през 1934 г. Семейството му не може да го издържа като студент, затова той работи различни неща и припечелва средства дори като дава частни уроци по латински език, който е научил сам. През 1936 г. е приет като редовен студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но скоро след това се прехвърля в Историко-филологическия, за да може да изучава история и латински език. Иван Добрев самостоятелно научава и старогръцки език и успява да взема диплома от Първа софийска гимназия. Успешно завършва висшето си образование, защитавайки дипломна работа на тема „Хасково до 1878 година”.

През 1941 г. той постъпва в Школата за запасни офицери. Скоро е произведен в чин подофицер и е определен за командир на взвод. След края на военната си служба, през юни 1943 г. завършва учителския си стаж в стажантския институт в София. Иван Добрев избира да бъде назначен като учител по история в родната Държавна мъжка гимназия „Петко Каравелов” в Хасково, където преподава през следващите 15 години. След 1958 г. застава начело на катедрата по история в Хасковския учителски институт. След закриването на института през 1966 г., той започва да преподава латински език и история в Медицинското училище до пенсионирането си през 1976 г.

Паралелно с дългогодишната си работа като учител, Иван Добрев не спира да се занимава и с научно-изследователска дейност като търси, събира и проучва данни, свидетелства, документи за историята и миналото на Хасково. За всичките години на усърден издирвателски и изследователски труд, той публикува десетки статии и студии в местни и специализирани периодични издания. За съжаление не успява да издаде приживе своята „История на Хасково”, както и подготвяния в продължение на почти 2 десетилетия османо-турско-български речник.

Иван Добрев си отива от този свят през януари 1988 г., но проучванията му за историята и миналото на родния Хасково са документалното наследство, което учителят-историк завещава на бъдещите поколения хасковлии.