“Има певци, които са популярни, докато са на сцената. Но има и певци, които остават в съзнанието и в историята завинаги – с големия си талант, с индивидуалността и с постиженията си. Райна Кабаиванска принадлежи към втория вид – прочута и обичана и докато пееше, и днес, макар да е приключила отдавна кариерата си” – пише проф. Боянка Арнаудова в своята книга „Златният век на българската опера”. На 15. XII „последната голяма дама на операта”, както я нарича авторката, навърши 90 г. Цели 55 от тях Райна Кабаиванска отдаде на изкуството, нареждайки се сред най-големите оперни гласове на нашето време. Дори и на преклонна възраст знаменитото сопрано продължава да предава безценния си опит на млади таланти от цял свят, имали щастието да учат в нейните майсторски класове и да се докоснат до магията на „Маестра Кабаиванска”. Бъдещата звезда на „Ла Скала” е родена в Бургас през 1934 г. в семейството на ветеринарен лекар и учителка по физика. От малка свири на пиано и пее в Детски хор „Бодра смяна”. На 23 г. завършва с пълно отличие оперно пеене и пиано в Българската държавна консерватория, където учи при Людмила Прокопова и Илия Йосифов. След дипломирането си през 1957 г. е назначена за хористка в Софийската опера, тъй като нямало свободен щат. Само след няколко месеца талантливата певица си извоюва стипендия за 6-месечна специализация в Италия. През 1958 г. Кабаиванска учи в прочутия музикален лицей „Виоти” в гр. Верчели, където ѝ преподава нашумялата в началото на ХХ в. певица Зита Фумагали – майстор на белкантото. Жадната за знания българка взема уроци и при друг опитен педагог – Джулия Тес. Междувременно печели няколко престижни певчески конкурса в Италия, а през 1959 г. дебютира в гр. Реджо нел’ Емилия като Жоржета в „Мантията” на Пучини. Звездата ѝ изгрява 2 г. по-късно, когато след спечелен конкурс става солистка в „Ла Скала” и Софийската опера. Дебютът на Кабаиванска през 1961 г. в Миланската скала слага началото на нейната бляскава кариера, която преминава през всички прочути концертни зали и оперни театри в света – „Арена ди Верона”, „Ковънт Гардън”, „Карнеги хол”, Метрополитън опера, „Болшой театър”, Парижката, Римската и Токийската опера, „Театро Реал” в Мадрид, „Щатсопер” в Хамбург, „Дойче Опер” в Берлин и мн. др.
На сцената българското сопрано си партнира с велики тенори като Марио дел Монако, Франко Корели, Джон Викърс, Карло Бергонци, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Лучано Павароти, Джузепе Сабатини и др. Кабаиванска се превъплъщава успешно във всички големи роли от оперния репертоар. Сред тях се открояват няколко, смятани за еталон в света на операта заради вокалното ѝ майсторство и актьорска дарба. Това са Тоска и Мадам Бътерфлай от едноименните опери на Пучини, Адриана Лекуврьор от едноименната творба на Франческо Чилеа, Леонора от „Трубадур” и Елизабет от „Дон Карлос” на Верди. Над 400 пъти оперната ни прима е пяла пред публика в ролята на Тоска, още толкова – на Мадам Бътерфлай. Ето само част от многобройните награди по време на впечатляващата артистична кариера на Р. Кабаиванска : “Белини” (1965), „Viotti D’oro” (1970), „Пучини” (1978), „Монтеверди” (1980), Приза „Лоренцо Великолепни” на Академия „Медичи”(1990)… Носителка е на най-престижните български държавни отличия, в това число орден „Стара планина” – I степен”(1994). Кавалер е на Големия кръст на ордена на Италианската република „за изключителен принос в изкуството”. През 2011 г. е отличена с най-високата степен -„командор” на Ордена за изкуство и литература на Франция, а през 2013 г. получава „Оскар” за кариера в оперното изкуство. Миналата есен световноизвестната певица стана носител на престижното италианско международно отличие „Златен орел”. Райна Кабаиванска е професор в Музикалната академия „Киджана” в Сиена, в Музикалния институт в Модена и в НБУ. От години тя развива благотворителна дейност като дарява значителна част от приходите от концертите си на деца-сираци и млади таланти. От създаването си през 2002 г. фонд „Райна Кабаиванска”, в който певицата влага и лични средства, е отпуснал стипендии на над 90 изявени участници в майсторските ѝ класове. Витрина в отдел “Изкуство” проследява кариерата на великата ни оперната прима с избрани записи, книги и филми от своя фонд.
