„Ренесансов викинг: т. е. даровит писател, търсен лектор, първокласен зоолог и виден държавник. Владеел безупречно поне пет езика, бил сръчен с фотоапарата, изработвал прекрасни карти и илюстрации, водел обемна научна кореспонденция и внасял елемент на академична прецизност във всичките си начинания.” С тези думи Хeмптън Сайдс, американски историк, писател и журналист, представя блестящия учен изследовател Фритьоф Нансен в своя публикация в сп. National Geographic. Статията, озаглавена „Полярната сага”, е изложена във витрина, с която читалня „Атанас Ванчев дьо Траси” отбелязва 165 години от рождението на Фритьоф Нансен – норвежки полярен изследовател, зоолог, океанограф и дипломат. Представени са източници от библиотечния фонд, които разкриват задълбочено неговия житейски и професионален път: „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света” от Хавиер Качо; „Великите пътешественици. От ХІХ век до мисията „Аполо” от Андреа де Порти; биографичната повест на Георгий Кублицки „Фритьоф Нансен” и др. Повествованията „обличат в цвят” безспорните постижения на Фритьоф Нансен, изпълнени и с много драматизъм.
През 1988 г., заедно с Ото Свердруп и други четирима участници, пръв пресича Гренландия, изминавайки 560 км на ски. От 1893 до 1896 провежда арктическа експедиция с кораба „Фрам” с цел анализиране на теченията в Северния ледовит океан. Още през септември 1893 г. „Фрам” засяда сред ледовете. На 14 март 1895 г. заедно с лейтенант Фредерик Йохансен Нансен предприема поход със ски и кучета към полюса, но на 7 април 1895 г. успява да достигне рекордната за това време 86º 13` 36″ с.ш., само на 360 км от полюса. Фритьоф Нансен се превръща в национален герой и получава световна слава. За това допринасят и задълбочените му изследвания в областта на зоологията, неврологията и океанографията, съпътстващи експедициите. В периода 1896 – 1905 г. продължава системно проучване на Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските острови, изучава дълбоководните морски течения, дрейфуващите ледове, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания, предлага научни хипотези. През 1897 г. става професор по зоология в университета в Кристияния (Осло).
През 1905 г. Норвегия получава пълна политическа независимост от Швеция. Фритьоф Нансен е първият дипломат на страната във Великобритания. След Първата световна война е назначен за върховен комисар на ОН за военнопленниците и бежанците. С присъщите си хуманизъм и ентусиазъм Нансен допринася за размяната на военнопленници и решаването на кризите с бежанците в Турция и Съветска Русия след Първата световна война. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919 – 1922. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г.
Нансен почива от инфаркт през 1930 г. – на балкона на своята подобна на замък къща в Лисакер в покрайнините на Осло. Днес къщата, кръстена Полхьогда, е приютила малък музей и институт, посветен на енергийната политика и околната среда.
