На 24 юли отдел „Изкуство” отбелязва с витрина юбилейната годишнина от рождението на един от най-големите и талантливи наши творци от първата половина на ХХ век – Илия Бешков (1901-1958). Художник с подчертан афинитет към рисунката и карикатурата, илюстратор, публицист, журналист, преподавател и теоретик на изкуството – това са щрихите от портрета на една необикновена личност с будна гражданска съвест и активна обществена позиция. Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 г. в днешния град Долни Дъбник. Баща му е сред основателите на БЗНС. От малък бъдещият художник проявява дарба да рисува и свири на народни инструменти. След като завършва гимназия през 1918 г., записва право и дипломация в Софийския университет, но бързо губи интерес. Бешков се връща за кратко в родното си село, където учителства, рисува и създава младежка земеделска дружба. През 1921 г. е приет в класа на проф. Никола Маринов в Художествената академия. Първите си карикатури печата още като студент в хумористични списания и вестници : „Маскарад”, „Див дядо”, „Българан”, „Стършел”, „Звънар” и др., илюстрира книги и се движи в кръга на писатели и журналисти с леви убеждения. Два пъти е арестуван – заради участие в Юнското въстание през 1923 г. и след атентата в църквата „Св. Неделя” през 1925 г. като известно време лежи в Плевенския затвор. След дипломирането си Бешков работи като щатен художник в земеделския в. „Пладне” (1928 – 1934) и сътрудник на редица други издания. От 1930 г. членува в дружеството „Родно изкуство” заедно с Иван Мърквичка, Бенчо Обрешков, Васил Стоилов и други видни майстори на четката. Участието му с рисунки и карикатури в общи изложби на български художници в Белград и Ню Йорк в края на 30-те предизвиква голям възторг. Нюйоркският в. „Уърлд телеграм” пише на 29.I.1938 г. : „Илия Бешков е такава дарба като график и колорист, каквато ние тук чакаме отдавна да дойде. Майстор на рисунката, с грижлива и естествена сдържаност на линията, една вещо нанесена и с много елегантност съчетана багра, с една игривост и свежест, каквато ние напразно бихме търсили в днешните известни американски или френски художници”. Приживе Бешков има само една самостоятелна изложба, открита през 1938 г. в София.
От острия и проницателен поглед на големия карикатурист не убягва нито едно голямо политическо събитие на времето. Фашистката заплаха над Европа, политиката на Борис III и тогавашните ни правителства, испанската гражданска война и международните конфликти раждат стотици карикатури и цели сатирични цикли. До установяването на комунистическата власт в България Бешков сътрудничи на над 65 наши периодични издания, в които публикува над 1200 свои творби. Недолюбван от властите преди 9.IX.1944 г., той преминава през тежки изпитания и след установяването на комунистическия режим. Неговият брат – политикът Иван Бешков, е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян през 1945 г. По това време художникът е преподавател в Художествената академия, а през 1953 г. става професор и завежда катедра „Графика”до края на живота си. Въпреки че новата власт му присъжда орден „9. IX. 1944”, Димитровска награда и званието „народен художник”, Бешков е следен от Държавна сигурност в академията и извън нея. Умира на 23. I. 1958 г. като оставя след себе си богато и разнообразно творческо наследство : политически и битови карикатури, графика, публицистика, илюстрации на над 50 книги за деца и възрастни. Изключително популярни са Бешковите рисунки на Хитър Петър и Бай Ганьо, „Житената питка”,„Ането”и „Тошко Африкански” на Ангел Каралийчев и др. Част от тях ви показваме в тематичната витрина за художника, заедно с най-новите и ценни книги, албуми и репродукции на негови творби от фонда на библиотеката.
