На 13 януари българското кино празнува своя 110-ти рожден ден. На тази дата през 1915 г. излиза на екран първият наш игрален филм – „Българан е галант” на режисьора Васил Гендов (1891-1970), който освен това е и актьор, и сценарист на комедията. Прожекцията в известния столичен „Модерен театър” се превръща в истинска сензация за онова време. На следващия ден в. „Дневник” съобщава, че филмът е бил „сърдечно аплодиран” и посрещнат с въодушевление от зрителите, изпълнили салона на театъра. „Публиката остана доволна от относителния успех и изпрати с бурни ръкопляскания комедията, която е предшественик на много по-ценни творби в областта на кинематографа” – пише пророчески изданието. „Българан е галант” е прожектиран в София два дни, след което филмът тръгва на обиколка из малкото провинциални кина у нас. През есента на 1915 г. комедията на Гендов отново влиза в програмата на „Модерен театър”, след което безследно изчезва. Никой не знае къде е лентата на първия наш игрален филм, който според спомените на своя автор, е създаден през 1910 г. За жалост твърдението на Васил Гендов не намира потвърждение в пресата от началото на ХХ век или в друг независим източник, затова повечето изследователи приемат за рожден ден на българското кино 13 януари 1915 г. – датата на първата прожекция на „Българан е галант”. Гендов, който е възпитаник на Висшата театрална школа във Виена и специализант в Берлинската филмова къща „Айко”, снима още 10 игрални филма, сред които “Любовта е лудост” /1917/, “Дяволът в София” /1921 г./ и „Бай Ганьо”/1922/. „Пионерът на българското кино” създава и първия наш говорящ филм – “Бунтът на робите”, на който пак е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Първият филм за Левски в родното кино, макар и твърде наивен и повърхностен, предизвиква политически скандал. Той е цензуриран неколкократно по искане на Турското посолство и накрая окончателно е свален от екран. За съжаление от творчеството на Гендов не се е запазило почти нищо. През Втората световна война неговият дом в София, където съхранявал лентите си, е разрушен от бомба. Комунистическата власт след 1944 г. не разрешава на режисьора да снима филми и го назначава за пръв директор на новосъздадения държавен киноархив, над който той работи всеотдайно до смъртта си през 1970 г. Не само Васил Гендов умира огорчен, че е неоценен като творец. Сред забравените пионери на българското кино е и съпругата му Жана Гендова, режисьорът Александър Вазов и първата ни филмова актриса Мара Миятева – Липина, която зяпачите яростно замеряли с камъни по време на уличните снимки на „Българан е галант” . Заради многото възмутени граждани, които смятали актьорската професия за „безсрамна”, Миятева била принудена да се изсели от Пловдив, където живеела. Още за раждането на българското кино и неговите създатели можете да прочетете в книгите и статиите, които сме подбрали за вас в специална витрина в отдел „Изкуство”. Заповядайте!