На 19 август един от най-обичаните рок гласове навършва 80 г. За радост на милионите си фенове по цял свят прочутият вокалист на „Дийп Пърпъл” продължава да пее и записва нови песни с легендарната британска група, изнася соло концерти със симфонични оркестри и други популярни изпълнители. Макар че името му се свързва и с групите „Блек Сабат”, „Йън Гилън бенд” и „Гилън”, за заклетите почитатели на хард-рока той завинаги ще си остане певецът на „Дийп Пърпъл”, чийто неповторим глас звучи в някои от най-големите ѝ хитове: “Child in time”, “Smoke on the water”, “Fireball”, “Black night”, “Anya”, “When a blind man cries”, „Perfect strangers” и мн. др. Йън Гилън е роден на 19.VIII.1945 г. в Хаунслоу – беден район в покрайнините на Лондон. Гласът и музикалният слух той наследява от дядо си по майчина линия, който е оперен певец, и от чичо си – джаз пианист. Малкият Йън расте със семейните плочи на Франк Синатра и звуците на пиано, на което майка му често свирела. Като дете пее в църковен хор. Въпреки развода на родителите си и материалните трудности, Йън учи в престижно училище, но след време го напуска и започва работа в завод за хладилни части. Причина за това не е постоянният тормоз от съученици, с които охотно се биел, а мечтата му да стане прочут киноартист. Младият Гилън има всички външни данни – висок ръст и красиво лице, но няма и капка желание да учи за актьор и да играе в епизодични роли. След като гледа филм с Елвис Пресли, решава да стане рок звезда и започва да се занимава сериозно с музика заедно със свои връстници. На 16 г. Йън създава първата си група – „Moonshine”, на която е певец и барабанист. Младежът бързо разбира, че е невъзможно да бъде добър и в двете, и се съсредоточава върху пеенето. Първият му успех идва с групата “Epizode Six”, в която свири басистът Роджър Гловър. В нея Гилън развива гласа си като взема невероятни за тенор височини. Заедно с Гловър през 1969 г. се присъединява към “Deep Purple” – групата, която му носи най-голяма слава и в която талантът му заблестява с пълна сила.
Уникалният глас на Гилън звучи в някои от най-добрите албуми на „тъмно-виолетовите” – “Deep Purple In Rock”, “Fireball”, “Machine head”, “Who do we think we are”, както и в записаните „на живо” „Концерт за група и оркестър” и “Made in Japan”. „Дийп Пърпъл” e цяла епоха в музиката и покорява милиони сърца с неповторимия си стил, който съчетава в едно класика, хард-рок, фолк и джаз с изключителни вокални и инструментални импровизации. Въпреки успеха, през 1973 г. Гилън напуска групата заради постоянните скандали с китариста Ричи Блекмор и умората от безкрайните турнета. Две-три години по-късно певецът създава своя собствена група – „Йън Гилън бенд”, последвана от нова формация с неговото име -„Гилън”. Тя обаче се разпада заради проблемите на фронтмена ѝ с гласа си, който той си възвръща след операция. През 1983 г. Гилън става част от „Блек Сабат” и записва албума “Born аgain”. След турнето през 1984-та пътищата им с прочутата група се разделят. Според Йън той е прекалено мелодичен за феновете на метъл бандата, чийто емблематичен глас си остава Ози Озбърн. Междувременно Гилън получава обаждане от Блекмор с покана да възродят класическия състав на „Дийп Пърпъл” с кийбордиста Джон Лорд, басиста Роджър Гловър и барабаниста Йън Пейс. „Великолепната петорка” отново се изстрелва на върха с албума “Perfect Strangers” (1984), последван от “The house of blue light” (1987). Конфликтите между Гилън и Блекмор се възобновяват и фронтменът за втори път напуска като отстъпва мястото си на бившия вокалист на „Рейнбоу” Джо Лин Търнър. В самото начало на 90-те Гилън пак се завръща в „Дийп Пърпъл”, за да остане в групата до ден днешен… Музикалната му визитка от по-ново време включва и оперни дуети с Лучано Павароти, както и соло концерти със симфонични оркестри, които често „подгрява” дъщеря му Грейс. Няма как да пропуснем факта, че Гилън е първият, изпълнил партията на Исус в известната рок опера „Исус Христос суперзвезда” през 1970 г. Библиотеката притежава ценно издание на едноименния албум с участието на Гилън, получено неотдавна като дарение заедно с друга грамофонна плоча от бившия СССР – „Дим над водата” с най-големите хитове на „Дийп Пърпъл”. Записите са част от специалната витрина за певеца в отдел „Изкуство”. През 2025 -та още двама рок-идоли от „тъмно-виолетовите” имат юбилей – бившият соло китарист Ричи Блекмор, който навърши 80 г. през април и басистът и продуцент Роджър Гловър, който ще духне 80 свещички на 30 ноември.
