Заемна за възрастни отбелязва 160 години от рождението на Петър Дънов

0
67

Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си „Учителя“ или Беинсá Дунó, е български философ, основател на религиозно-философско учение, наричано ,,Всемирно бяло братство”, което се самоопределя  като езотерично християнство и окултизъм.To е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано  като отделно вероизповедание. В България е известно под името Дъновизъм, а последователите му са наричани дъновисти.

Петър Дънов е роден на 11 юли (29 юни стар стил) 1864 г.във варненското с. Хадърча, тогава в Османската империя. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева.

Като момче се разболява тежко и е принуден да прекъсне училище.Тогава той преоткрива Бог. ,,Моето желание е да бъда завинаги Христов и да свидетелствувам за Него’’, споделя Дънов. На 24 юни 1887 г. той завършва пълен петгодишен курс на обучение в Богословския отдел на Американското научно-богословско училище.

През учебната 1887/88 година Петър Дънов е проповедник и учител в Началното методистко училище в с. Хотанца .Там той постига много добри резултати в работата си с децата и техните родители, това помага,  от есента на 1888 г., да продължи образованието си в методистката семинария „Дрю“ в гр. Медисън (САЩ). След завършването ѝ се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, където защитава дипломна работа на тема „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“ и се дипломира през юни 1893 г. През юли постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

 

През 1895 г. се завръща в България и на 5 ноември 1895 г., в най-голямата зала на гр.Варна ,той държи сказката „Науката и възпитанието в отношение на двата велики закона на развитието“. Това е първата регистрирана в българския печат (във Варненский общинский вестник) сказка на ,,Учителя’’.Написва книга: „Науката и възпитанието – началата на человеческий живот“,. която издава през 1896 г. През следващата година той учредява със съмишленици „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“

През юли 1900 година се провежда първият от годишните събори на Бялото Братство. Присъстват трима  от  учениците му: д-р Георги Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов.От 1901 до 1912 г. пътува из селищата на България, изнася сказки и прави френологични и психологически изследвания върху българите.

През 1927 г. Дънов създава край гр.София селището ,,Изгрева ’’(днес квартал Изгрев в София), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Така той застава в центъра на духовно общество, което постепенно започват да наричат Веригата – название, олицетворяващо връзката на Бога със Светия Дух и Сина Божи. По-късно, през 1912 г. той заявява, че те представляват Бяло братство, обявено от него за клон на ,, Всемирното Бяло братство’’, представлявано в миналото от богомилите в България.

През лятото на 1929 г. Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера

От 1934 г. започва работа върху паневритмията– цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията Слънчеви лъчи и Пентаграм.

 

На 20 декември 1944 г. изнася беседата „Последно слово“, седмица по-късно- на 27 декември  умира в гр.София и е погребан в, създаденото от него, селище ,,Изгрева’’.

През 1998 г., мястото е обявено за паметник на културата с национално значение (недвижима културна ценност) като „Историческо място и гроб на Петър Дънов (Учителя)“.