Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Писател-белетрист, сценарист, публицист, журналист, обществен деец, Павел Вежинов е сред най-популярните съвременни български автори до днес. Под този псевдоним твори Никола Делчев Гугов, който оставя след себе си едни от най-ярките и отличени произведения в културния фонд на България.
Изключен от гимназията в София, където учи до 7 клас, за участие в социалистически кръжоци, завършва класическия отдел на мъжката гимназия във Варна (1938), учи философия и филология в Софийския университет. През 1944 е военен кореспондент и главен редактор на в. „Фронтовак”. Сценарист, заместник генерален директор и председател на Художествения съвет на Българската кинематография (1954 – 1972), от 1973 главен редактор на списание „Съвременник“. Автор на сборници с разкази – „Улица без паваж“ (1938), „Дни и вечери“ (1942), „Втора рота“ ( 1949), „Момчето с цигулката“ (1963), „Дъх на бадеми“(1966) и др.; романите – „Суха равнина“ (1952), „Звездите над нас“ (1966), „Нощем с белите коне“ (1975) и др.; повестите – „Бариерата“ (1976), „Малки семейни хроники»–(1979),
„Ироничен роман“ (1979) и др. Автор е и на сценариите за филмите „Следите остават“ (1956), „Специалист по всичко“ (1962), „Тримата от запаса“ (1972), „Зарево над Драва“ (1973). Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник.
Последният завършен роман на Павел Вежинов е „Везни“ (1982), а последната новела „Дълъг летен ден“ се появява в списание „Съвременник“ (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му. Романът „Долината на светулките“ остава недовършен.
Умира внезапно на 21 декември 1983 г.
