200 години от рождението на Добри Чинтулов

0
30

Добри Петров Чинтулов (09.1822 – 27.03.1886) е поет, педагог и общественик. Роден е в Сливен. От 1840 до 1849 г. учи в Одеса, където завършва околийското училище и Херсонската духовна семинария. Добри Чинтулов е един от най-талантливите членове на българския литературен кръжец в Одеса. Сред другарите му са Н. Геров, С. Филаретов, З. Княжевски, Е. Мутева и др. След напускането на Одеса Чинтулов се завръща в родината. Работи като учител в Сливен (1850 – 1857, 1861 – 1870) и Ямбол (1857 – 1861). Преустройва училищната програма, преподава руски език и литература, реторика, математика, география, нотно пеене и др. Член е на Сливенския частен революционен комитет и общоградски  представител на Църковно-народния събор в Цариград (1871). Добри Чинтулов е автор на около 20 стихотворения, от които само 3 са публикувани с неговите инициали през 1849 г. Останалите са запазени в ръкописни сборници или са печатани анонимно в песнопойки и книги. Чинтулов поставя началото на гражданската поезия. Той въвежда в неукрепналата още българска лирика значително богатство от интонации, от поетически жанрове, теми и мотиви. Сред стихотворенията, дарили го с безсмъртие, се открояват – „Стани, стани, юнак балкански”, „Къде си, вярна ти любов народна”, „Вятър ечи, Балкан стене”, „Българи, юнаци”, „Българийо, мила майко!”. Те се запяват и помнят от всички българи като символ на съзрелия и въставащ за свободата си български дух. Поетическите открития, които прави, отреждат на Добри Чинтулов мястото на първостроител на българската лирика. Някои литературни историци го прогласяват не само за пръв новобългарски поет, но и за предтеча на гениалната поезия на Христо Ботев и Пейо Яворов.