Марин Стоянов Дринов е български историк, филолог, фолклорист, етнограф, обществен деец, виден представител на българската и руската историческа наука. Роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище в занаятчийско семейство. Завършва взаимното и класното училище в родния си град. През 1861 г. завършва Духовната семинария в Киев, а в периода 1861-1865 Историко-филологическия факултет на Московския университет. През 1872 г. защитава дисертация в Московския университет на тема „Заселение Балканского полуострова славянами” . Назначен е за доцент в Харковски университет в 1873 г., а през 1876 г. става професор по славянознание и преподава до 1906 г. Дринов е един от основателите на Българското книжовно дружество и негов председател в Браила (1869-1878) и в София (1878-1882), (1884-1898), а от 1898 г. негов почетен член.
Марин Стоянов Дринов участва в съставянето на Търновската конституция. През 1878 г. е вицегубернатор на София, а в Привременното правителство е министър на Отдела на народното просвещение (1878-1879). Участник в изработването на много закони и наредби в областта на учебното дело. Работи в областта на средновековната българска история, българския език, литература, етнография и фолклор. Определян като патриарх на българската историография. След 1881 г. живее в Харков.
Проф. Диринов е член-основател и председател на Историко-филологическото дружество при Харковския университет, член на Руската академия на науките в Петербург, на Полската академия на науките в Краков, на Чешката академия на науките в Прага, на Югославската академия на науките в Загреб. Умира от туберкулоза на 28 февруари 1906 г. в Харков.
