Илия Рашков Блъсков (09.02.1839 – 13.08.1913) е български възрожденски писател – белетрист и публицист; виден педагог. Две са повестите, които изграждат образа му на белетрист – „Изгубена Станка” (1865) и „Злочеста Кръстинка” (1870). Автор е на мемоарите – „Спомени из ученическия, учителския и писателския ми живот” (1907), „Материали по историята на нашето Възраждане. Гр. Шумен (1907), „Спомени из народния живот” (1912). Редактор е на периодични издания – списанията „Градинка” (1874-75), „Памятник” (1895-96), „Учителски вестник” (1885) и др. Превежда творби от сръбски и руски език, като някои побългарява – „Две сестри, Добра и Грозданка” (1869) , „Азаил и неблагодарният селянин” (1869) др. Със своите преводи, белетристика, побългарени творби, публицистично мемоарно и нравствено – поучително четиво Илия Блъсков оставя значително по обем книжовно наследство.
