„Наука“ е българско литературно списание, издавано от Научно-книжовно дружество в Пловдив от 1881 до 1884 г. Списанието е едно от най-важните и авторитетни издания от епохата след Освобождението, което играе ключова роля за развитието на българската култура и литература. Негови редактори и основни двигатели са видните възрожденски дейци и писатели Иван Вазов и Константин Величков, С. С. Бобчев, Ив. Салабашев, П. Наботков. Списанието е ежемесечно и излиза в период от април 1881 г. до декември 1884 г. По тематика и съдържание то е с ясно изразен енциклопедичен и хуманитарен характер. На страниците му се публикуват множество литературни творби, литературна критика, преводи на световна класика, както и статии по философия, история и езикознание. Негови сътрудници са: М. Дринов, З. Стоянов, Й. Груев, П. Р. Славейков, П. Каравелов и др.
Тук Иван Вазов публикува за първи път някои от своите знакови произведения като „Хаджи Ахил“, „Немили-недраги“, „Отечество“, „Един кът от Стара планина“ и др. Изданието служи като обединяващ център за българските творци и интелигенция в периода преди Съединението. То отразява опита на Вазов и Величков да създадат модерна литературна среда и да приобщят българското общество към европейските културни тенденции. След спирането на субсидията за сп. „Наука“, от 1885 г., отново в екип, Вазов и Величков организират неговото продължение – сп. „Зора“. Замислено като разширение на книжовния отдел на „Наука“, второто списание вече има характера на периодично издание за литература.
Снимка: Библиотека на БАН
