Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е поет символист и драматург. Роден е на 13 януари 1878 г. в гр. Чирпан. Учи в гимназия в Пловдив, поради липса на средства е принуден да прекъсне образованието си. През 1893 – 1900 г. работи като пощенски служител в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа и Анхиало. През 1900 – 1901 г. е завеждащ IV телеграфо-пощенски клон в София. Участва активно в националноосвободителните борби в Македония. Включва се във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От септември 1904 г. е библиотекар, от началото на 1905 г. – подуправител на Народната библиотека в София. През 1908 – 1913 г. е артистичен секретар (драматург) на Народния театър в София. Заедно с Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров образува литературния кръг „Мисъл”. Яворов е един от най-големите майстори на българския стих. Създава изпълнена с драматизъм и психологическа дълбочина социална поезия – стихотворенията „На нивата”, „Арменци”, „Градушка” и др. С философската си концепция за света става родоначалник на символизма в българската литература, утвърждава темата за отчуждението на индивида, за смъртта – сборници „Безсъници” (1907), „Подир сенките на облаците”(1910). Трагичната му любов към Мина Тодорова и Лора Каравелова ражда шедьоври на българската интимна поезия – стихотворенията „Калиопа”, „Обичам те”, „Пръстен с опал”, „Молитва”, „Две хубави очи”, „Вълшебница”, „На Лора” и др. От края на 1910 г. престава да пише поезия. Насочва творческите си усилия към сценичното изкуство. Пише социалнопсихологически драми – „В полите на Витоша” (1911), „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1913). Участието му в македоно-одринското революционно движение е тематична основа на най-значимите му прозаични съчинения – биографията „Гоце Делчев” (1904) и мемоарите „Хайдушки копнения” (1908). Автор е на литературна и театрална критика, в която показва идейно-художествен усет за значими обществени явления. Творчеството на Яворов издига българската литература на европейско равнище.
