Проф. Кирил Спиридонов Мирчев (03.12.1902 – 21.12.1975) е сред най – изтъкнатите български езиковеди. Роден е в Битоля (днес в Република Македония). Завършва славянска филология в Софийския университет (1927), специализира в Университета в Краков (1925-26). Асистент (1929), доцент (1936), професор (1941), ръководител на катедрата по история на българския език (от 1946) в Софийския университет. Ръководител на секцията по история на българския език (1951-75) и на секцията по диалектология (1970-75) в Института за български език при БАН. Негови преподаватели са забележителните учени Любомир Милетич, Беньо Цонев, Стоян Романски, Стефан Младенов. Кирил Мирчев прави задълбочени изследвания върху старобългарския език и неговите паметници, значителен е приносът му в областта на българската диалектология. Основни негови трудове са: „Неврокопският говор” (1936), „Старобългарските азбуки” (1957), „Историческа граматика на българския език” (1958), „Към българския исторически синтаксис – архаични синтактични обрати в Германовия сборник от 1359 г.” (1968) и др. Заедно с Хр. Кодов издава „Енински апостол. Старобългарски паметник от ХI в.” (1965) с обстойна характеристика и анализ на ръкописа.
