Дигитална ИЗЛОЖБА „180 години от рождението на Нестор Марков”

0
124

„180 години от рождението на Нестор Марков”

По повод Деня на народните будители – 1ноември РБ„Христо Смирненски” представя Дигитална ИЗЛОЖБА „180 години от рождението на Нестор Марков”.
Нестор Марков Демирев е български възрожденец, просветен деец и общественик. Той е учител в продължение на 40 години, а през 1883 година за няколко месеца е управляващ Министерството на вътрешните работи.
Нестор Марков е роден през 1836 година в Иробас (днес Криво поле), Хасковско, в заможно семейство. Той учи в родното си село (1848-1855), в Куручешме (1855-1856) и в Хаскьой (1859-1862). През 1856-1859 година е учител в Иробас, а през 1862-1865 година – в Харманли. През 1865-1866 година завършва Пловдивското училище, като ученик на Йоаким Груев. След това е учител в Хаскьой (1866-1867), Плевен (1867-1870), Русчук (1870-1872), отново в Плевен (1872-1873), в Габрово (1873-1876) и в Петропавловската семинария в Лясковец (1876-1877).[1]
По време на Априлското въстание през 1876 година Нестор Марков е арестуван за кратко. През Руско-турската война (1877-1878) сътрудничи на руската армия, като преводач в щаба на генерал Йосиф Гурко. При Временното руско управление (1878-1879) е секретар на окръжния началник на Хасково. След това е окръжен управител на Стара Загора (1879-1881), Търново (1882-1884) и Русе (1884-1886). През 1883 година за кратко изпълнява длъжността министър на вътрешните работи в правителството на Леонид Соболев. По-късно отново е учител – в Първа софийска мъжка гимназия (1887-1893) и в Русе (1893-1896).[1]
Нестор Марков умира на 11 декември 1916 година в София. Синът му Марко Марков, студент по математика, загива като четник на ВМОРО в четата на Никола Дечев в 1903 година. Микробиологът акад. Владимир Марков (1883 — 1962) е негов син.
До края на своя земен път Нестор Марков е окръжен управител във Варна и Пловдив /1901-1903/, а през останалото време е изцяло отдаден на книжовните си занимания. Речниците му непрекъснато се преиздават и усъвършенстват, получават и международно признание. За тях той е удостоен с почетно звание от Френската академия на изящните изкуства. Нестор Марков е останал в историята не само с лексикографското си дело, но и за заслугите му като просветител и революционер, като един от “строителите” на нова България.

Библиография
Малка аритметика за първоначалните ученици. 1869.
Граматика на турски език. Ч.I. 1871.
Буквар за французкий язик от Н. Марков. Книжарница на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук и Велес, 1874. (Виена. Печатница на Българското отделение Янко С. Ковачев и сие. Печат А. Каис и Ф. Леб)
Лексикологическа граматика за изучаване на французкий язик и стил. 1875.
Пълен френско-български речник. 1894.
Българо-френски речник. 1898