125 г. от рождението на Ерих Кестнер

0
294

Ерих Кестнер  е бележит немски писател, сценарист и сатирик, автор на велики произведения за малки и големи. Той е един от най-четените автори на ХХ век, носител на много отличия, между които престижната литературна награда “Георг Бюхнер” (1957 г.), а през 1960 г. печели награда “Ханс Кристиан Андерсен” за автобиографичния си детски роман „Когато бях малък”.

Ерих Кестнер е роден на 23 февруари 1899 година в Дрезден, Германия в семейството на полубуржоазна среда. Когато през 1917 г. започва Първата световна война, още ученик, той е мобилизиран в армията като артилерист. Макар жестокостта на войната да оставят траен отпечатък върху съзнанието на Кестнер, завършва гимназия с отличие, за което получава „Златната стипендия на град Дрезден“. Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг като дори успява да защити докторска дисертация. Впоследствие се преселва в Берлин, където публикува за редица вестници стихотворения, репортажи и рецензии и си изгражда име на забележителен хуморист , а също и на далновиден детски писател.

През 1928 година е публикувана първата му стихосбирка “Сърце върху талията” , а няколко месеца по – късно е публикуван успешният детски роман  „Емил и детективите”. Романът е преведен на 59 езика като от него са продадени милиони заглавия. Киното също го обича. Три години след издаването му е благополучно екранизиран, а през 1933 г. излиза продължението на книгата „Емил и тримата близнаци”. Много филмови адаптации има на романа „Трима мъже в снега”. С огромен успех  се радват и следващите му произведения  – „Антон и Точица”, „Хвърчащата класна стая”, „Двойната Лотхен”, „Малкият мъж”, „Малкият мъж и Малката мис”, ”Това се случи на 35 май”,”Конференцията на животните”, които затвърждават автора като майстор на перото и му носят световна слава.

С избухването на Втората световна война и идването на нацистите на власт, животът на Кестнер се променя коренно.Тъй като е противник на нацизма, той е обявен за „политически съмнителен” и е изключен от “Съюза на писателите”. Неговите книги са забранени, а много от тях – публично изгорени пред Берлинския университет. След края на войната Кестнер се премества да живее в Мюнхен. Там работи като редактор за местния вестник, издава младежкото списание –„Пингвин” и основава литературно кабаре „Ди Шаубуде”. В този период авторът пише множество песни, аудиопиеси, речи и есета за националсоциализма и за Втората световна война, а творбите му продължават да вълнуват поколения наред. След смъртта му през 1994 г. в негова чест , прес-клубът в град Дрезден учредява литературна награда „Ерих Кестнер”.

Представяме Ви някои незабравими цитати от Ерих Кестнер, в които смисъл може да открие всеки:

– „Не можеш да докажеш куража си единствено с юмрук, трябва и ум.”

– „Как е възможно един възрастен човек да забрави дотолкова детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Използвам случая да ви помоля от сърце: Не забравяйте никога детството си!”

– „Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са превързали скришом с въженце.Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това закостенялост, а други характер”. – казва за себе си писателят.

– „Можеш да построиш нещо много красиво само от камъни, стига да ги подредиш по правилния начин.”

– „Действията говорят по-силно от думите.”