На 20.04.1846 г. в Лайпциг се появява първият брой на вестник „Български орел” с основател и редактор Иван Богоров. Излизат само три броя. Първият брой (20.04.1846) носи името „Българский орел” с подзаглавие „известник гражданский, търговски и книжовен”. Вторият брой (20.09.1846) се нарича “Българский народен известник”, а третият се връща към първоначалното заглавие, но в членувана форма – „Българският орел” (01.01.1847). Вестникът излиза на четири страници, малък формат, свързан е на три колони, има хубав печат, осъществен в печатница Брайткопф и Хертел (бр.1) и в печатницата на Фр. Рюкман (бр. 2 и 3). Списван на говорим народен език. В програмната статия на вестника „Свиквание” (бр.1) Богоров отбелязва, че „всичките народи около нас си издигнаха главата”, и подчертава: „И ми българите трябва да започнем да се усещаме като народ, който има същите правди с другите европски народи. Ми трябва да държим здраво езикът си и вярата си!” Формулира програмата на вестника, типична за модерните тогава информационни вестници – да помества политически, стопански, културно-просветни новини, известия за книги и библиография. Съдържа описания на местности и селища, приказки и басни, народни песни и предания, търговски известия, статия за правописа и др. Езикът на „Български орел” е мост, по който често пъти затрогващо, а понякога и мило наивното съдържание на вестника преминава десетилетия, за да стигне до сърцето дори на днешния читател. Трите броя на вестника днес са истинска библиографска рядкост и затова са национална реликва. Богоров поставя основите на българския вестник и създава традиция той да се пише на говоримия народен език.
Изложените материали включват фототипно издание на вестник „Български орел”, книги и статии от периодични издания, свързани с историята и създаването му.
