145 години от рождението на Елин Пелин

0
197

Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) е български писател белетрист, академик (1941). Роден е на 18.07.1877 година в село Байлово, Софийска област. Работи като учител (1895-96) в родното си село. От 1899 г. се установява в София и се отдава на литературно творчество. Назначен е от министъра на просветата Иван Шишманов за библиотекар в Университетската библиотека (1903-07) и командирован в Нанси, Франция (1906-07), пазител на хранилището на Народната библиотека в София (1910-16), уредник на къщата музей „Иван Вазов” (1924-44). Сътрудничи на списанията „Извор”, „Български преглед”, ”Войнишка сбирка”, „Просвета”, „Учителска мисъл” и др., на вестник „Съзнание”. Редактира списание „Селска разговорка” (през 1902 -03), вестниците „Българан” (през 1908-09) и „Развигор” (през 1921-24), детските издания „Веселушка” (през 1908-10), „Светулка” (през 1920-32), „Септемврийче” (през 1945-49). Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки и незабравими образи. Творчеството му е изключително изследване на духовната същност на човека, на интимния му свят и на съприкосновението му с природата и социалната среда – разказите „Напаст божия”, „Ветрената мелница”,”На оня свят”, „Гост”, „Андрешко”, „На браздата” , „Косачи”, „Мечтатели”, „Спасова могила”, „Нане Стоичковата върба” и др., събрани в сборник „Разкази” (2 тома, 1904, 1911), сборник хуморески в стихове и проза  „Пижо и Пендо” (1917); повести – „Гераците” (1911, едно от най-значителните произведения в българската литература), „Земя”(1928) и др.; фейлетони и хумористични очерци – Аз, ти, той” (1936); цикъл философски разкази и притчи – „Под манастирската лоза” (1936); творби за деца – „Ян Бибиян” (2 части, 1933-34), „Торбаланци” (1958). Произведенията на Елин Пелин са широко известни в чужбина, преведени са на повече от 40 езика. На негово име е учредена Национална литературна награда.