Ячо Стоянов Хлебаров е български учител, публицист, издател, преводач, адвокат, редактор, читалищен и културен деец, библиотековед, ерудит. Роден е на 04.03.1887 г. в Плевен. Завършва Педагогическото училище в Лом (1905) и правни и държавни науки в СУ „Св. Климент Охридски” (1915). Начален учител (1905-1906) в Плевен,сътрудничи с преводи на сп. „Учителска мисъл”. През 1910 г. става член на Демократическата партия (1910-1934). Адвокат в Плевен (1915-1947). Развива активна преводаческа и издателска дейност. Основател на издателства „Буревестник” (1907-1911, за социалнополитическа, философска, изкуствоведска, литературоведска, преводна литература), „Образование” (1912-1915, за учебна и педагогическа литература) и „Наша родина” (1918-1922, за художествена и детска литература) – всички в Плевен. Редактор заедно с Иван Данов и Петър Ненков на сп. „Книжовник” (1910, Плевен) и „Читалище” (1911-1912; 1926-1939, Плевен, орган на Читалищния съюз). Създател на библиотека „Млад читател” (издателство за детско-юношеска литература, 1911-1912). Член на редколегията на сп. „Наша родина” (1913-1915), „Родна мисъл” (1921-1924), в. „Вит” (1933), и др. Учредител на Читалищния съюз в България (1911), негов деловодител (1911), заместник-председател (1925-1931) и председател на Върховния читалищен съюз (1931-1939). По време на неговото управление читалищният съюз в страната се превръща в най-силната културна институция у нас. Един от лидерите на читалищното движение в България (1911-1939). Член (1919-1939) и председател на читалище „Съгласие” в Плевен (1932-1939) – допринася много за обогатяването на библиотеката му с ценни и редки книги. Учредител и съветник е на Българския библиографски институт (1918), създаден от Александър Теодоров-Балан. Автор на над 150 статии по история и организация на читалищата, по библиотекознание и библиография. Един от основоположниците на библиотековедската наука в България. Заедно Васил Класанов и Стоян Аргиров изработва първия законопроект за народните читалища, който е приет от Народното събрание и влиза в сила от 27.03.1927 г. С този закон се полагат основите на читалищното законодателство в България. Преди 09.09.1944 г. води защитата на делата пред военния съд в Плевен, Лом, Видин, Враца, Велико Търново и Ловеч на 342-ма арестувани ремсисти, комунисти и партизани, осъдени по ЗЗД и ги спасява от смърт. През 1946 г. се включва в подписката против смъртната присъда на Кръстьо Пастухов. През 1946 г. е въдворен без съд и присъда за 6 месеца в ТВО „Росица”. Защитава в съда някои по-заможни личности в Плевен, чието имущество е отнето по Закона за конфискация на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти. В края на 1947 г. са му отнети адвокатските права и е заличен от списъка на адвокатите. В резултат на жалба, написана по повод на отстраняването си от работа, е въдворен за две години в Белене (юли 1949 – юли 1951). Здравето му е сериозно разклатено и пет месеца след освобождаването му умира – на 24.12.1951 г. в Плевен.
