110 години от рождението на Тодор Боров

0
477

Библиограф, основател на
библиотечната професия в България

Тодор Боров, псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров е роден на 30 януари 1901 г. в гр. Лом. Завършва Славянска филология в Софийския университет и заминава за Германия, където специализира в Хумболтовия университет в Берлин от 1924-1927 г.. Там той страстно изучава източноевропейска история, библиография и журналистика. Натрупал солидни знания, Тодоров започва работа като библиотекар в Софийския университет от 1929 г. Успоредно с това работи върху теорията, историята, организацията и методиката на библиографията в България. Така се раждат енциклопедичния обзор „Български книги 1878-1944 година” библиографския указател „Български периодичен печат 1844-1944”. Той е уредник на библиотеката при Българска земеделска кооперативна банка от 1931 до 1944 г.; редактор на Годишника на Българския библиографски институт „Елин Пелин”; директор на Народната библиотека (1944-1949); инициира създаването на Българския библиографски институт и е негов директор в периода (1941-1964). Преподава библиотекознание и библиография в Софийски университет и създава катедра „Библиотекознание и библиография”, на която е и пръв ръководител. Има принос в изработването на библиографски справочници: „Христо Смирненски – препоръчителна библиография” (1953 г), „Съветската художесвена литература в България” (1955 г.), „Чехов и България” (1955г.); Под негово ръководство е съставена книгата „Мъдростта на вековете” има принос в  спасяването на непубликуваните ръкописи на Яна Язова. Участва в редколегиите на периодичните издания „Развигор (1921-1924 г.), „Нарстуд” (1924-1926 г.) и списанията „Българска книга” (1930 г.) и „Подслон” (1935-1942 г). Редактира съчиненията на Елин Пелин, Христо Смирненски, Александър Балабанов. Автор е на книгите: „Пътят към книгите. Увод в библиографията”, „Книги, библиотеки, библиография”, „Чехов и България. Критико-библиографска студия”, „Живот с книги”, „Стъпки по пътя на един дълголетник”. Боров израства като учен влияещ върху културните процеси на своето време, устремил поглед в бъдещето. Предава опита и знанията си на десетки свои последователи. Заслужил деятел на културата (1967 г.)

Почива на 27 май 1993 г.

 

 

 

…Винаги съм предпочитал да чета,
                        вместо да пиша –
толкова прекрасни книги има на света,
няма да ми стигнат и два живота!”
Тодор Боров