105 години от рождението на Павел Вежинов

0
415

Павел Вежинов (псевдоним на Никола Делчев Гугов) (09.11.1914 – 21.12.1983) – български белетрист. Роден в София. За пръв път печата във в. „Жупел”(1932). През 1944 е военен кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак”. Заместник главен редактор (1947-51) на вестник „Стършел”, а през 1951-54 – на списание „Септември”. Сценарист, заместник генерален директор и председател на Художествения съюз на Българската кинематография (1954-72), от 1973 главен редактор на списание „Съвременник”. В творчеството си разработва етични и социални проблеми на съвременното общество. Разкази – сборниците „Улица без паваж”(1938), „Дни и вечери”(1942), „Втора рота”(1949), „Момчето с цигулката”(1963), „Дъх на бадеми”(1966) и др. ; романи – „Сухата равнина”(1952), „Звездите над нас”(1966), „Нощем с белите коне”(1975) и др. ; повести – „Бариерата”(1976), „Белият гущер”(1977), „Малки семейни хроники. Ироничен роман”(1979) и др. ; научнофантастична и приключенска проза – „Човекът в сянката”(1965), „Сините пеперуди”(1968), „Гибелта на Аякс”(1973). Автор е на сценарии – „Следите остават”(1956), „Специалист по всичко”(1962), „Тримата от запаса”(1972), „Зарево над Драва”(1973) и др. Произведения на Вежинов намират критически отклик в статии и студии в чуждестранния литературен периодичен печат, в самостоятелни произведения.