Отдел „Изкуство” отбелязва с избрани материали от своя фонд 110 г. от рождението на световноизвестния оперен певец Борис Христов (1914 -1993). Музикалната критика го нарича „най-великият бас на ХХ век”, „цар на басите” и „най-добрият глас на нашата епоха”. Роден е на 18.V.1914 г. в Пловдив в учителско семейство. Родът му се гордеел с отлични певци и музиканти. Хората пътували с километри, за да чуят как дядо му Христо Совичанов – „Псалта” пее в българската църква в Битоля. Бащата Кирил Христов свирел на цигулка и бил добър тенор. Малкият Борис израства в столицата, където семейството се премества скоро след раждането му. Музикалният му ген се проявява отрано – бъдещият оперен певец от дете пее в хора на катедралата „Св. Александър Невски“. На 16 г. става хорист, а по-късно и солист на известния софийски хор „Гусла“. Изявява се и в академичния хор „Г. П. Димитров”. През 1942 г. завършва право в Софийския университет. Въпреки очевидния си талант, Борис Христов нямал амбиции да става професионален певец. Веднъж Борис III го чул на любителски концерт и възхитен му казал, че ако иска да допринесе за славата на България, трябва да посвети живота си на пеенето. След седмица дошло писмо от царската канцелария с новината, че Борис Христов получава стипендия за обучение в чужбина. Така младият юрист заминава за Италия точно на рождения си ден – 18 май 1942 г. След пленничество, глад и други тежки изпитания през Втората световна война, талантливият българин завършва безплатно 3- г. си обучение при знаменития италиански баритон и педагог Рикардо Страчари, превърнал се в негов „ангел-хранител”. На 31 г. Христов изнася първия си самостоятелен концерт в Рим, след който е приет за солист в пътуваща италианска оперна трупа. На 12 март 1946 г. той дебютира в ролята на Колин в „Бохеми” , а публиката в Реджо ди Калабрия изпраща младия чужденец с бурни аплодисменти.
Започва стремителният възход на българския бас. След триумфа си в Римската опера в ролята на Пимен от „Борис Годунов” през 1947 г., той е затрупан с покани за участия. Следват блестящи изяви в „Ла Скала”, „Ковънт Гардън” и оперите във Венеция, Рим, Флоренция, Неапол, Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро… Въпреки огромните успехи на Борис Христов, през 40-те и 50-те г. социалистическата власт у нас го третира като „протежето на царя” и му отказва виза, за да се види със семейството си в София. Чиновниците в САЩ също гледат на българина като на враг и не му дават виза заради действащия антикомунистически „Закон на Маккарън” и факта, че идва от страна с комунистически режим. Така Б.Христов никога не пее в „Метрополитън опера” в Ню Йорк, която го кани многократно. През 1956 г. американците поправят грешката си и българската звезда най-сетне гастролира отвъд океана. В броя си от 1.Х. „Ню Йорк таймс” сравнява Борис Христов с прочутия руски бас Фьодор Шаляпин и признава : „Сега, когато той се явява за първи път в САЩ, в операта на град Сан Франциско в главната роля на Борис Годунов от Мусоргски, ни стана ясно, че не той, а ние сме тези, които сме губещата страна. Г-н Христов е изтъкнат певец и актьор и неговият Борис е, извън всякакво съмнение, най-добрият от нашето поколение” .
През 1963 г., след 20-годишно отсъствие, Борис Христов най-сетне се завръща в родината. През 1964 г. той получава тежък мозъчен кръвоизлив, но дори и не помисля да се откаже от сцената. Никой в оперните среди обаче не вярва, че след 18-часовата операция прочутият български бас ще може да пее както преди. Лондонският театър „Ковънт Гардън” поема риска и го кани за 7 представления в любимата му роля – на Борис Годунов. През следващите две десетилетия Борис Христов доказва, че има още какво да даде на световната музика. В златния й фонд завинаги остават изпълненията му като Борис Годунов, Досифей от „Хованщина”, Филип II от „Дон Карлос”, Мефистофел от „Фауст”, Захария от „Набуко”, дон Базилио от „Севилския бръснар”, Галицки и Кончак от „Княз Игор”, Иван Сусанин от едноименната опера на Глинка и др. Изключителен артист и вокален майстор, Б. Христов изпълнява почти целия репертоар на прочутите оперни театри през последните 4 десетилетия. Партнира си със звезди като Мария Калас и Рената Тебалди, получава куп престижни международни награди и отличия. Уникални са изпълненията му на църковнославянски песнопения, записани със смесен хор в храм-паметника „Александър Невски” през 1976 г. Библиотеката притежава грамофонната плоча на „Балкантон” със знаменитото изпълнение на „Многая лета”, която въпреки рекордния си тираж е изкупена за кратко от музикалните магазини у нас. През 1979-та „Ковънт Гардън” тържествено чества 30-годишното си сътрудничество с Борис Христов, както преди това отбелязва и 25-годишнината. В света на операта това е огромна чест, оказвана на избраници. Последният концерт на великия бас е на 22. VI. 1986 г. в Българската академия за изкуство и култура в Рим, чиято сграда той дарява на родината си в подкрепа на младите музикални таланти у нас. Умира на 28 юни 1993 г. в Рим, но е погребан в София. Домът на Борис Христов в българската столица е превърнат в музей и музикален център, който вече 20 г. приютява и организира стотици културни прояви.
