Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в гр. Бургас. Завършва гимназия във Велико Търново и право в Юридическия факултет на Софийския университет. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се отдава на писане. Литературните опити на акад. Дончев датират още от юношеските му години. Първата книга с името на Антон Дончев е „Пробуждане“, написана на 25-годишна възраст в съавторство. Романът „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“ е първата самастоятелна творба на автора, публикувана през 1961 г. „Време разделно“ – романът, който неизменно се свързва с името на Антон Дончев, се ражда на един творчески дъх, за малко повече от месец, когато младият автор е на 33 години. Романът е многократно издаван и световно известен, екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. Междувременно се ражда четиритомникът „Сказание за Хан Аспарух, Княз Слав и жрецът Терес“, който той създава и изстрадва като творец в продължение на 13 години, както и поредица от романи като „Девет лица на човека“, „Николай Рьорих“, „Странният рицар на свещената книга“, „Легенда за двете съкровища“, „Трите живота на Кракра“, „Сказания за Александър Македонски“. Романи, в които акад. Дончев представя историята през погледа на съвременник, съпреживява ценностите, които сближават хората от миналото и днес. През 2000 г. Антон Дончев е избран за академик на Българската академия на науките. Писателят умира на 92 години на 20 октомври 2022 г. в реанимацията на ВМА София.
