С подбрани материали от своя фонд отдел „Изкуство” припомня живота и творчеството на световноизвестния майстор на четката Диего Веласкес (1599 -1660) – най-видният представител на мадридската школа от “златния” век на испанската живопис. Художникът е роден на 6 юни 1599 г. в Севиля с името Диего Родригес де Силва и Веласкес. Той е най-голямото от 8-те деца в семейството и от малък проявява таланта си. Негов пръв учител по живопис е основоположникът на Севилската школа Франсиско де Ерера. По-късно учи при Франсиско Пачеко, за чиято 15-годишна дъщеря Хуана се жени през 1618 г. По това време Веласкес членува в градската гилдия на живописците и вече си е създал име на независими художник. В ранните си творби той изобразява битови сцени и хора от народа („Закуска”, „Старица пържи яйца”, „Продавач на вода” и др.). На 23 г. Веласкес заминава за Мадрид с препоръчително писмо до архиепископа.Той го представя на всесилния херцог Оливарес – регент на невръстния Филип IV, който му поръчва свой портрет, а след това и портрет на краля. Малолетният владетел позира на Веласкес, който завършва картината само за ден. След спечелено състезание с други живописци, вратите на двореца се отварят широко пред майстора от Севиля и той получава вакантното място на придворен художник.
Веласкес рисува множество портрети на кралското семейство и приближените на Филип IV. Бароковият живописец създава над 40 портрета на монарха, а също и образи на неговите шутове и джуджета, към които се отнася с нескрита симпатия. Важен момент от живота на Веласкес е заминаването му за Италия, за да купи за кралската колекция шедьоври на италианското изкуство. Във Ватикана той е приет топло от Инокентий Х, който му поръчва свой портрет. Живописецът завършва творбата за 3 месеца, а майсторството му смайва не само папата, но и цял Рим. „Твърде правдиво!” – възторжено възкликнал Инокентий Х щом видял лика си и наградил автора със златна верига и папски медал. Веласкес е приет в римската гилдия на художниците ”Св. Лука”. През 1651 г. той се завръща в Мадрид. Кралят го назначава за хофмаршал и го издига в благороднически сан, който се предава по наследство. През 1660 г. художникът заминава за „Острова на фазаните” между Испания и Франция, за да украси павилиона за бъдещото бракосъчетание на инфанта Мария-Тереза с Людовик ХIV. Изпълнява задачата, но се разболява от треска, която окончателно съсипва здравето му. Живописецът умира на 6.VIII.1660 г. на 61 г. „Предпочитам да бъда най-добрия в изобразяването на грозотата, а не втори в изобразяването на красотата” – казвал приживе Веласкес. Сред най-големите шедьоври, които бароковият майстор завещава на световното изкуство, са : „Бакхус”, „Разпятие Христово”, „Предаването на Бреда”, „Венера с огледалото”, „Придворни дами” (исп.„Менините”), „Предачки”, „Инфанта Маргарита” и др. Техни репродукции можете да видите във витрината за художника в отдел „Изкуство”.
