На 22 април 1724 г. в Кьонигсберг (Източна Прусия) се ражда великият философ и родоначалник на немската класическа философия Имануел Кант. Той е автор на повече от двадесет философски съчинения, всяко от които е запазило своето теоретическо значение до днес. Но делото му се олицетворява преди всичко от „Трите критики”: „Критика на чистия разум” (1781), „Критика на практическия разум” (1788), „Критика на способността за съждение” (1790). Непосредствено свързани с тях, като по-кратко и достъпно изложение на съдържанието им са: „Пролегомени към всяка бъдеща метафизика” (1783), „Основи на метафизиката на нравите” (1788) и „Метафизически основи на учението за правото и добродетелта” (1797). Историците на философията разделят творчеството на Кант на два главни периода – „До-критически” – под влиянието на Лайбниц и Волф и „Критически”- който започва със съчинението, с което Кант се хабилитира за доцент „За формите и принципите на света сетивен и умопостигаем”. „Критическите” съчинения на Кант поставят началото на Немския класически идеализъм (Кант, Фихте, Шелинг, Хегел) от края на XVII и началото на IX в. – едно от най-великите философски движения в модерната история на европейската философия. Неговата мисъл оказва силно влияние върху формирането и развитието на най-новите философски направления и традиции – феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична философия. Кант е високо уважаван още приживе, макар и оспорван. Големият мислител умира на 12 януари 1804 г. в Кьонигсберг.