Фридрих Шилер е сред най-значимите писатели (поет и драматург) на немската литература. Роден е на 10.11.1759 година в Марбах, Вюртемберг в семейството на военен лекар. Докато учи в латинското училище в Лудвигсбург е забелязан от вюртембергския херцог Карл Ойген и е приет в неговата Военна академия, близо до Щутгарт. Там младият Шилер учи право, после медицина, но най-много го вдъхновяват произведенията на Уилям Шекспир, Жан Жак Русо, Г. Е. Лесинг и Й. В. Гьоте. През 1780 получава поста на полкови лекар в Щутгарт. Въпреки забраната на херцога да се занимава с литература в училището, Шилер пише първата си драма „Разбойници”, която завършва през 1781. През 1782 г. пиесата жъне небивал успех при представянето ѝ в Манхайм, а авторът е арестуван, защото е напуснал гарнизона и гледа премиерата, скрит в ложата на театралния директор. След двуседмичен арест Шилер решава да напусне Щутгарт и да се посвети изцяло на литературата. Премества се в Манхайм, където през 1783 г. заема поста театрален поет и има възможност да постави новите си пиеси „Заговорът на Фиеско в Генуа” и „Коварство и любов”. Само след година е изместен от този пост и благодарение на приятели прекарва две години в Лайпциг и Дрезден. Под влияние на Кристиан Готфрид Кьорнер започва да се занимава с история и философия и системно с античната литература. В Лайпциг продължава да издава сп. „Рейнска Талия” (1785 – 1787), започнато в Манхайм. В него публикува първата редакция на трагедията „Дон Карлос” (1787) и серията „Философски писма”. „Дон Карлос” финализира ранния период от творчеството на Шилер, повлияно от литературното движение „Буря и устрем”.
С помощта на Гьоте през 1789 г. получава място на извънреден професор по световна история в университета на Йена. Друго важно събитие от този период е женитбата му с Шарлоте Лангефелд. Сключват брак през 1790 г. и имат четири деца. През същата година, поканен от ваймарския херцог по препоръка на Гьоте, се преселва във Ваймар. Създаденото приятелство между Шилер и Гьоте продължава да укрепва и представлява едно от най-плодотворните сътрудничества в западно-европейската литература. По-късното творчество на Шилер се осъществява под знака на „Ваймарския класицизъм” – утопична естетическа програма за синтез на модерното немско изкуство с традициите на гръцката античност, създадена и провеждана от творческия съюз с Гьоте. В началото на 90-те години Шилер се отдава предимно на изследването на философски и естетически проблеми. Силно влияние върху него упражнява философията на Кант. Статията „За наивната и сантименталната поезия” е един от важните му трудове от това време. Към края на 90-те години Шилер създава драматичната трилогия „Валенщайн”, с която започва вторият голям период в драматургичното му творчество. Следват трагедиите ”Мария Стюарт” (1800), „Орлеанската дева” (1801), и драмата „Вилхелм Тел” (1804). През 1805 г. Шилер умира от туберкулоза, в разцвета на творческите си сили.
Голяма част от произведенията му са обезсмъртени от велики композитори. Оперите „Дон Карлос” на Верди, „Вилхелм Тел” на Росини; „Деветата симфония” на Бетовен, с шилеровата „Ода на радостта” на финала, са още едно свидетелство за значимостта на творчеството на Фридрих Шилер.
Читалня „Атанас Ванчев дьо Траси” отбелязва годишнината на автора с витрина, изготвена с материали от фонда на читалнята и от читалня „Изкуство”.
