През 2025-та се навършват 225 г. от рождението на големия наш възрожденски майстор – строител Никола Фичев (1800-1881), по-известен като уста Колю Фичето. Той оставя за поколенията солидно наследство от над 50 мостове, църкви, камбанарии, чешми, частни къщи, обществени сгради, джамии и водопроводи като изминава трудния път от обикновен чирак до главен архитект на Търново и до най-високото държавно отличие на Османската империя – златен орден „Меджидие”. Колю Фичето произхожда от бедно семейство от Дряново, а рождената му дата е неизвестна. Едва на 3 г. остава сирак, а на 10 е даден за чирак от два пъти овдовялата си майка. Започва да учи занаята като пътува с дюлгери в Добруджа, Влашко и Цариград. По-късно, вече калфа, помага на майстори от Брациговската школа, от които усвоява строежа на църкви, къщи и мостове. През 1824 г. става „калфа-башия”, т. е. „баш калфа”, а през 1833 г. е „препасан” за майстор. По това време Колю Фичето вече се е преселил със семейството си в Търново, тъй като в родния му град нямало достатъчно работа по вкуса му. Младият и амбициозен майстор получава шанса да покаже способностите си през 1836 г. при строежа на търновската църква „Св. Никола”, който бил ръководен от прочутия местен устабашия Иван Давдата. Старият майстор се разболял сериозно, затова възложил на помощника си Никола да довърши храма. Колю Фичето го прави по впечатляващ начин и получава лична благодарност от дошлия за освещаването митрополит, а търновският дюлгерския еснаф го признава за „уста” (главен майстор). Оттук насетне поръчките идват една след друга.
През 1842 г. Никола Фичев построява църквата на Килифаревския манастир, в която вече личат чертите на неговия оригинален архитектурен стил. Първият му значителен самостоятелен обект е храмът „Рождество на пресвета Богородица” в Търново, завършен през 1844 г. За жалост сградата е разрушена при земетресението през 1913 г., но се пази църковната кондика, в която е записано, че е построена от „архитекъ: Колю Фиче”. Това е единственият случай, в който неграмотният довчера самоук майстор пожелава да остави името си. Сред най-забележителните архитектурни шедьоври на уста Колю Фичето са православните храмове „Света Троица” в Свищов, „Св. Никола” в Дряново, а също и „Къщата с маймунката”, ханът на хаджи Николи, църквата „Св. Св. Константин и Елена” и сградата на конака във Велико Търново, където през 1879 г. се провежда Учредителното (Народно) събрание на свободна България.
Уникални за възрожденската ни архитектура са и покритият мост в Ловеч и моста при град Бяла (1865-1867), който със своята дължина от 276 м и ширина 9 м, разположени върху 14 свода е най-голямото такова инженерно съоръжение на Балканите през онази епоха. При това построено само за 2 г. Неслучайно управителят на Дунавския вилает Митхад паша пренебрегва дипломирания полски инженер на турска служба Гавронски, за да възложи важната държавна поръчка за Беленския мост на талантливия български майстор. Докато полякът искал от пашата 3 милиона за градежа, Колю Фичето го направил само за 700 000 гроша и даже заложил главата си, ако се провали. Освен че е един от родоначалниците на българската възрожденска архитектура и най-изтъкнатият майстор от късния й период, гениалният строител създава т. нар. „фичевски стил”, който господства у нас дълго след Освобождението. Той дочаква свободата на отечеството, но заради липсата на ценз не получава разрешение да практикува. Колю Фичето умира на 15 ноември 1881 г. Оставя 7 деца, от които 4-ма синове, но никой от тях не тръгва по стъпките на баща си. Повече за уникалния първомайстор и архитект можете да научите от книгите и албумите в специалната витрина, която подготви за вас отдел „Изкуство”. Заповядайте!
