Александър Сергеевич Пушкин (06.06.1799 – 29.01.1837) е руски лирически поет, родоначалник на новата руска литература, утвърдил нормите на руския литературен език. Най-проницателните му съвременници го обявяват за „слънце на руската поезия” (В. Ф. Одоевски), за „първи поет художник на Русия” (В. Г. Белински), за „изключително“ и „единствено явление на руския дух” (Н. В. Гогол). Роден е в Москва в дворянско семейство с богати културни традиции. Домът на Пушкин е често посещаван от най-видните писатели на времето – Н. М. Карамзин, В. А. Жуковски, К. Н. Батюшков. През 1811 – 1817 учи в Царскоселския лицей. Тук се формират основите на свободолюбивите му и хуманистични възгледи, откроява се внушителната лирическа дарба на поета. През 1820 г. Пушкин създава първата си значима творба – поемата „Руслан и Людмила” и става известен с редица памфлети, сатири, епиграми и други стихотворения, едно от които е причина да бъде изпратен в Екатеринослав. Посещава Кавказ, Крим и Кишинев. Тук написва своите „южни поеми“ – „Кавказки пленник“ (1821), „Братя разбойници“ (1822), „Бахчисарайски фонтан“ (1823), „Цигани“ (1824). Тези творби са олицетворение на революционния романтизъм на поета. През 1823 г. Пушкин е преместен в Одеса, а следващата година заточен в Михайловское, Псковска област. През 1828 г. се ражда историко-патриотичната поема „Полтава“, химн на руския патриотизъм. Есента на 1830 година прекарва в с. Болдино, Нижниновгородска област. Това е период на голям творчески подем. На бял свят се появяват четирите „малки трагедии“ – „Скъперникът рицар“, „Моцарт и Салиери“, „Каменният гост“ и „Пир по време на чумата“, поемата „“Къщичка н Коломна“ и „Повестите на Белкин“ (1830), които разкриват реалистични картини от живота на хора от различни обществени слоеве. През 1831 г. Пушкин се жени за Наталия Гончарова и се установява окончателно в Петербург. Написва повестите „Дубровски“ (1833), Дама пика“ (1833), „Медният конник“ (1833). Шедьовър в творчеството на Пушкин е романът в стихове „Евгений Онегин“ (1823-1831, изд. 1832), който е „енциклопедия на руския живот“ (В. Г. Белински). В него са създадени човешки характери, олицетворяващи съществени явления на руската социално-историческа действителност. Историзмът на Пушкин гениално се проявява и в драмата „Борис Годунов” (1830). На 27 януари 1837 година поетът е смъртно ранен на дуел от оръжието на французина Жорж Дантес.
Пушкин оставя след себе си енциклопедична по обхват и непостижима в художествените си достойнства литература. Влиянието му върху българската поезия и култура е отразено в творчеството на П. Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов и др. Негови преводачи са най-големите български поети – от П. Р. Славейков до Л. Стоянов.
Тематична витрина в Читалня „Атанас Ванчев дьо Траси“ запознава читателите с част от колосалното по обем и жанрово многообразие творчество на гения. Интерес представляват „Евгений Онегин“ – юбилейно издание от 1938 г. и „Цигани“ от 1919 г., част от колекцията „Редки и ценни издания“ на библиотеката. Изложени са албуми и грамофонни плочи с оперни постановки по творби на Пушкин.
