Александър Дюма-син е роден на 27 юли 1824 г. в Париж от незаконната връзка на именития му баща с Катрин Лабе. Александър Дюма-баща признава и дава своето име на сина си едва след 7 години (1831). Младият Александър е поверен на грижите на баща си, но детството му минава в пансиони. Там натрупва обиди и огорчения, които остават в душата му за цял живот. Израстването му е белязано с боязън и тъга, което се долавя и в мотивите на първата му книга със стихотворения „Грехове на младостта”, считана от него като „нито добра, нито лоша”. Темите за разпадане на семейството, изневярата, проституцията и развода, застъпени в творчеството на Дюма-син го определят като скандален автор за онези времена. През 1847 г. излиза първият му роман „Приключенията на четири жени и един папагал“, но истинският успех идва с романа „Дамата с камелиите” – 1848 г. Както и самият автор споделя – „това е една изключителна история”. Защото е истинска! През 1844 г. двадесетгодишният Александър се запознава в операта с Алфонсин Плеси, известна като Мари Дюплеси, популярна и предпочитана компаньонка в Париж. Писателят се влюбва в нея, но чувствата са противоречиви. Избирайки раздялата, той ѝ праща кратко писмо: „Скъпа ми Мари, не съм нито достатъчно богат, за да ви обичам, както бих желал, нито достатъчно беден , за да бъда обичан, както бихте желали вие. Затова нека забравим и двамата – вие едно име, което навярно ви е безразлично, аз едно щастие, което е за мен невъзможно.” Три години след запознанството им Мари умира от туберкулоза. Покрусен от смъртта ѝ, Дюма-син се изолира от хората в дома си и за един месец написва „Дамата с камелиите”. Драматизирана през 1852 г., пиесата има невероятен успех. Присъствалият на премиерата Верди, завладян от сценичното внушение на образите, сътворява операта „Травиата”, с която обезсмъртява творбата на Александър Дюма-син. Авторът написва още десетина романа и куп театрални пиеси, но остава в световната литература с „Дамата с камелиите”, която има многобройни сценични адаптации в киното, театъра и балета и до днес.
Дюма-син е обявен за член на Френската академия през 1874 г. Умира на 27 ноември 1895 г. в Париж. Погребват го на хълма Монмартр на 100 метра от гроба на Мари Дюплеси.
Читалня „Атанас Ванчев дьо Траси” отбелязва 200-годишнината от рождението на писателя с подбрани материали от своя фонд и от фонда на отдел „Изкуство”.
