Васил Стоянов ( 28.VII. 1893 – 21.IX.1910) е български филолог и просветител, един от инициаторите за създаването на Българското книжовно дружество. Роден е през 1839 г. в Жеравна, Сливенско. Учи в местното килийно училище, а след това в Шумен при Сава Доброплодни и Иван Богоров. През 1862 г. прекъсва обучението си в Прага, за да вземе участие в Първата българска легия в Белград. След разпускането ѝ се връща отново в Прага, където се записва студент в Историко-филологическия факултет на Пражкия университет (1864 – 1866). В периода 1866 – 1868 слуша лекции и в Юридическия факултет на същия университет.
През 1868 г. Васил Стоянов заминава за Браила, където заедно с Марин Дринов, Васил Друмев и Любен Каравелов основава Българското книжовно дружество (БКД), на което става деловодител. Редактор е на „Периодическо списание” на БКД (1839 – 1910), основател и пръв библиотекар на библиотеката на дружеството. От 1873 до 1879 преподава български език в Болград. След Освобождението Васил Стоянов заема различни държавни длъжности: вицегубернатор на Варна, комисар за бежанците в Източна България, главен секретар в Министерството на просвещението (1881), подпредседател на БКД , директор на Народната библиотека (1884 – 1894).
Васил Стоянов притежава високо образование и широки интереси. Сътрудничи на списанията „Български книжици” и „Общ труд” , вестниците „Съветник”, „Въсток” , „Народност”, „Дунавска зора”, а също така и на чешките периодични издания „Народни листи”, „Час”, „Часопис” и др.
