Оскар Фингъл О’Флаърти Уилс Уайлд , накратко Оскар Уайлд, е ирландски драматург, писател и поет, който е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Баща му е лекар, пише книги по медицина, археология и ирландски фолклор, майка му е ирландска националистка и пише поезия. Оскар расте в среда, пълна с култура, книги, картини, история и прочути хора. До девет годишна възраст е обучаван вкъщи от учител французин и възпитателка германка. Така освен ирландски и английски, той научава-немски и френски. На 16 години постъпва в престижния колеж „Тринити” в Дъблин, където учи старогръцки и латински. Продължава обучението си в Оксфорд , където изучава класическа литература и философия. В Лондон той веднага става известен в светските среди със острия си език, с екстравагантното си поведение и с невероятната си интелигентност. През 1888 г. публикува първия си сборник с приказки „Щастливият принц и други истории”. В 1890 г. излиза единственият му роман „Портретът на Дориан Грей” – шедьовър, който му носи слава и до днес. Оскар Уайлд е автор на девет комедийни пиеси, от тях най- известни са „Ветрилото на лейди Уиндърмиър”, „Жена без значение”, „Идеалният мъж” и „Колко е важно да бъдеш сериозен”.
Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на XIX век .
През 1884 г. писателят сключва брак с Констанс Лойд. Скоро след това в семейството се раждат двамата им синове – Сирил и Вивиън.
През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка, което е повод да бъде осъден на две години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.
В затвора той пише едно от последните си произведения „De profundis”. Освободен от затвора в 1807 г., той заминава за Париж и се установява там, като живее в евтини хотели с оскъдна финансова помощ от семейството му под името Себастиан Мелмот. В тези последни години Уайлд пише все по-малко, от този период е „Балада за Редингската тъмница”, която описва престоя си з затвора. Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., едва на 46 години – забравен и беден като просяк.
През 1876 г. потушаването на Априлското въстание в България, предизвиква вълна от съпричастност сред европейската общественост.
Виктор Юго, Уилям Гладстон, Макгахан, Джузепе Гарибалди и редица други, които, използвайки огромното си влияние, се опитват да вдигнат завесата и изкарат наяве фактите, способни да ужасят цяла Европа. Оскар Уайлд написва „Сонет за избиването на християните в България”.
