Мигел де Унамуно-и-Хуго е испански философ, писател и есеист. Роден е на 27 септември 1864 г. в пристанищния град Билбао. Следва философия в Мадридския университет (1880-1884), след което става преподавател по философски науки в родния си град. От 1901 до 1914 г. е професор по старогръцки език и литература и ректор на университета в Саламанка. Философските му възгледи са свързани като идеология с Августин, Б. Паскал, С. Киркегор, немските романтици Шопенхауер, Ницше и Бергсон. Неговото многообразно в жанрово отношение творчество се концентрира около проблема за индивидуалното безсмъртие. Унамуно е един от най-големите тълкуватели на романа „Дон Кихот” на Мигел де Сервантес. Според него Дон Кихот олицетворява „душата на Испания”, въплъщава характерното за испанеца трагично чувство за живота. Автор е на: философски есета – „Трагичното чувство за живота у хората и у народите“ (1913), „Агонията на християнството“ (1930), „Животът на Дон Кихот и Санчо“; романи – „ Любов и педагогика”(1902), „Мъгла” (1914), „Абел Санчес: историята на една страст” (1917) и др. Умира през 1936 г. в дома си в Саламанка. Идеите на Унамуно-и-Хуго не намират реална почва в Европа, но оказват силно влияние в духовния живот на Испания.
