/21.06.1866 – 31.12.1939/
Стоян Михайлов Попов, по-известен с литературния псевдоним Чичо Стоян, е сред най-значимите представители на българската детска литература от началото на XX век. Роден е в пернишкото село Дивотино.
Поетичният му творчески път започва през 1894 – 1895 г. със сбирка от социална и революционна поезия в 2 части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 г. В периода 1906 – 1910 г., вече под псевдонима Чичо Стоян, участва активно в редколегията на вестник „Славейче“.
През 1898 г. издава първата си стихосбирка за деца – „Детска китка“. В нея са включени творби, станали любими на поколения български деца, сред които „Сърдитко“, „Щъркел“, „При мама и татко“ и др. Автор е на стихосбирките „Смехурко“(1900), „Правото и кривото“ (1908), „За малките“ (1925), „Всички непослушни такваз ще ги люшне“ (1925), „Чичова китка“ (1927), „Детелинки“ (1929).
От стиховете в тези отделни книги са съставяни множество сборници с поезията на Чичо Стоян: „Залъгалки за дечица малки“ (1939); „Птички“ (1939); „Детска книга“ (1941); „Анка и Писанка“ (1949); „Чичова китка“ (1949); „Китка за малките“ (1965); „Щъркел шарен, дългокрак“ (1984) и др.
Както приживе, така и след смъртта му, творчеството на Чичо Стоян заема важно място в българската литература и присъства в редица антологии на българска детска поезия.
През 1892 г. Чичо Стоян участва и в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а в периода 1893–1895 г. играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“.
През 1885 г. участва в Сръбско-българската война, а по-късно и във войните през периода 1912–1918 г.
В памет на писателя от 1980г. се провежда Национален детско-юношески фестивал „Чичо Стоян“ в родното му село Дивотино, обл. Перник.
