„Основополагащият принцип в …педагогиката трябва да е свободата на ученика”
„Има само един начин да се извърши наблюдението: децата трябва да са свободни да се изразяват и по този начин да разкрият нуждите и нагласите, които биха останали скрити или потиснати в среда, която не би им позволила да се държат естествено и спонтанно. Наблюдателят трябва да работи с деца, поставени в среда, в която могат да проявят своите естествени наклонности.”
Стратегията на преподаване, основана на идеята, че след като е създадена отговаряща на развитието образователна среда, децата са способни да се обучават сами, като избират дейности според интересите си и ги изследват, принадлежи на Мария Монтесори. Тя популяризира образование, което напътства децата в подготовката им за живота на възрастни, като им дава знания и разбиране за собствената им среда – обществено осъзнати личности, готови да защитят правата на човека, екологията на нашата планета и преди всичко нуждата от световен мир. Нарича този вид учене себесъздаване. Монтесори методът на учене се прилага в 110 страни в 22 000 училища, според данни на Международната асоциация „Монтесори” (към 2018 г.). В България все още е подпомагащ и допълващ одобрените от държавата методи.
Мария Монтесори е родена на 31 август 1870 г. в Анкона, Италия. През 1896 г. тя става първата жена в Италия, която получава докторска степен по медицина. Скоро след началото на медицинската си кариера, д-р Монтесори се включва и в движението в Защита на правата на жените. През 1897 г. се присъединява към изследователска програма в психиатричната клиника на Университета в Рим като доброволец. Работата провокира у нея дълбок интерес към нуждите на децата със затруднения в ученето. През периода 1897 –1898 г. Монтесори присъства на лекции по педагогика и изучава всички основни трудове по терапевтиката на възприятието и образованието. Прочита трудовете на Жан-Пол Гаспар Итар и Едуард Сеген, които споделят нейното виждане, че „умственият дефицит е по-скоро педагогически, отколкото медицински проблем” и че „със специални образователни средства умственото състояние на тези деца с нарушения в развитието би могло да бъде значително подобрено”. През 1901 г. Мария Монтесори влиза във Философския факултет на Римския университет. Също така е ангажирана с експериментална психология и педагогическа антропология. Става ръководител на катедра „Антропология“, пише книгата „Психологическа антропология“, лекции на тема: “ Истинското обучение е да помагаме, а не да осъждаме. Истинското обучение дава на детето енергия, а не го обезкуражава“.
На 6 януари 1907 г., с подкрепата на италианския милионер Едуардо Таламо в Сан Лоренцо, М. Монтесори отваря първия „Дом на детето“. Работата в „Дом на детето“ е изградена върху принципите на Монтесори и резултатите са повече от добри. Посетители от цял свят проявяват интерес към нейните методи, а впоследствие стават последователи и ученици. През 1909 г. д-р Монтесори провежда първия международен обучителен семинар, на който присъстват около сто учители от Италия, Франция, Испания и Англия. Монтесори публикува книгата „Методът на научната педагогика, приложена за образованието на малки деца в дома на детето“. Книгата бързо печели световна слава и е преведена на много езици. Първите Монтесори общества произхождат от САЩ (1915), Холандия (1917), Аржентина (1927), Швейцария (1932), Англия (1933), Индия (1940 г.), Пакистан (1949 г.). През 1929 г. заедно със своя син Монтесори организира Международната асоциация Монтесори (AMI), която продължава да функционира и днес.
Д-р Мария Монтесори трикратно е номинирана за Нобелова награда. Умира на 82 години – на 6 май 1952 г. в холандския град Нордвик ан Зее, където е отишла за кратка почивка.
През 1988 г. с решение на ЮНЕСКО името ѝ е включено в списъка на четиримата учители, които определят пътя на педагогическото мислене на 20-ти век: Джон Дюи, Георг Кершенщайнер, Мария Монтесори, Антон Макаренко.
