Димитър Иванов е най-малкото дете в семейството на занаятчията Иван Русев – Бакърджията, което се ражда на 1 март 1888 г. в Хасково. Той има трима братя и две сестри. Третият по ред син Тодор проявява художествена дарба и убеждава баща си да го изпрати да учи рисуване в София, а след това завършва Художествената академия в Торино. В Италия той е известен като художника Тодор Иванов – Вълка. По-малкият му брат Димитър също има дарба да рисува от ранна детска възраст и мечтае да учи в Италия като брат си. Като ученик в петокласното хасковско училище, Димитър започва да рисува живопис, автопортрети, прави и първите маслени портрети на видни хасковлии, които впечатлени от работата му, започват да го наричат с псевдонима „Лицето”. Сам художникът, малко по-късно във времето, подписва картините си като Димитър Иванов – Лицо.
През 1906 г. младият художник не получава разрешение от своя баща да продължи образованието си в Рисувалното училище в София, затова започва сам да се образова, за което спомага и работата му в книжарницата на брат му. По време на Първата световна война е мобилизиран на фронта като писар, но след като командирът на полка, в който служи, открива таланта му да рисува, го преназначава за военен художник. Лицо предпочита на рисува пейзажи и сцени, които не са с бойно и военно съдържание. След края на войната той се връща в Хасково и отваря свое художествено ателие.
В периода от 1912 до 1938 г. Димитър Иванов – Лицо има над 20 самостоятелни изложби в галерии в София, Пловдив, Хасково, Букурещ и други градове. Активно рисува в продължение на над 50 години и създава над 1500 картини с маслени бои, акварели, графики, които не е продавал приживе. Считан е за основоположник на съвременното изобразително изкуство в родния си град, притежател на свой собствен ярък и самобитен стил. Художествената галерия в Хасково има богата колекция с негови картини – притежава малко над една трета от всичките му творби.
