Борис Леонидович Пастернак е руски поет, романист и преводач. Роден е в Москва на 10 февруари 1890 г. Израства в артистичен дом. Баща му е известен художник, а майка му талантлива пианистка. Започва творческия си път като композитор, дори за кратко учи в Московската консерватория. През 1913 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет и заминава да учи философия в Германия при неокантианеца Херман Коен. След завръщането си в Русия се отдава активно на литература. През 1914 г. публикува първата си стихосбирка „Близнак в облаците” (1914). Третата му книга „Моята сестра – животът” (1922) се превръща в сензация и утвърждава името му на ключов млад поет. В литературните среди го наричат „майстор на художественото слово”. Следват лирическите сборници: „Теми и вариации” (1923), „Второто раждане” (1932), „Земен простор” (1945), поемите „Деветстотин и пета година” (1925 – 1926), „Лейтенант Шмидт” (1926 – 1927); романът в стихове „Спекторски” (1924 – 1930) и др. В края на 30-те години, разочарован от политическата власт в страната, Пастернак спира да пише и се отдава активно на преводи. Превежда Шекспир, Гьоте, Пол Верлен. Едни от най-добрите преводи на грузинска литература на руски език са негово дело. През 1956 г. писателят завършва монументалното си произведение “Доктор Живаго”. Книгата разкрива вълнуващи подробности от Октомврийската революция и въздействието, което тя оказва върху живота на лекаря и поет Юрий Живаго и любимата му Лара. Двамата герои са литературни превъплъщения на Пастернак и житейската му спътница Олга Ивинская. Творбата е обявена за антисъветска, а публикуването и в страната е забранено. Ръкописът е изнесен тайно в Италия, където през 1957 г. излиза от печат, за да получи световно признание. През 1958 г. Пастернак е удостоен с Нобелова награда за литература по предложение на Албер Камю. Под натиска на властите е принуден да се откаже от отличието. Последните години от живота си прекарва в изгнание. През 1960 г. големият творец умира в дома си в Переделкино. Романът „Доктор Живаго” е публикуван в Русия едва през 1988 г.
