Анна Михайлова Стайнова, известна с псевдонима Каменова (31.12.1894 – 01.08.1982), е българска писателка и преводач. Родена е в Пловдив в семейството на видния общественик, политически деец и публицист Михаил Маджаров. Като дете живее в Лондон (1912 – 1913) и в Петербург (1914), където баща и е бил пълномощен министър. Завършва гимназия в София, след което следва право в Софийския университет. През 1919 г. се омъжва за акад. Петко Стайнов – дипломат, юрист и преподавател по административно право. Домът им в София е притегателен културен център за срещи на тогавашната интелигенция: Боян Пенев, Елисавета Багряна, Иван Милев, Сирак Скитник, Константин Константинов, Николай Лилиев, Ангел Каралийчев, Дора Габе и др.
Анна Каменова притежава завидна култура и задълбочени знания в областта на литературата, изобразителното изкуство, театъра, киното, преводаческото дело, актуалните проблеми на обществения бит и психология. През 1920-те и 1930-те години печата разнообразни материали във водещи издания за литература и култура, в списанията „Златорог“, „Съвременник“, „Философски преглед“ и във вестниците „Женски глас“ и „Вестник на жената“. Редакторка е във вестник „Литературен фронт” (1944 – 1956). Председател на българския П.Е.Н. клуб (1967 – 1971). Дебютният роман на Анна Каменова „Харитининият град” (1930) се превръща в събитие в прозата между двете световни войни. Творбата е пропита с много лиризъм и отразява духовната красота на българската жена от недалечното минало. Следват романите “Градът е същият” (1933), “Пет момичета” (1938) и “Близо до София” (1957); пътеписите “С Мариела на път” (1932), „Неповторимото” (1942), “Индия, която видяхме и обикнахме” (1963); повестите “Владко в Индия” (1960), „Владко се връща от Индия” (1965), “Така каза Бенковски” (1978); очерците “Копривщенката” (1929), “Индия” (1962) и др. Превежда детските книги „Чичо Томовата колиба“ (1954) от Х. Б. Стоу и „Вълшебникът от Оз“ (1967) от Л. Ф. Баум. Със своята висока ерудиция и несекваща творческа продуктивност Анна Каменова оставя ярка диря в българската литература.
