Заемна за възрастни отбелязва с витрина 115г. от рождението на Димитър Димов

0
59

На 25 юни 1909г. в град Ловеч се ражда Димитър Тодоров Димов – необикновен човек, голям писател, учен и философ. Но това предстои.
Детството си Димитър Димов прекарва в бащината си къща в Дупница и учи там до 10-годишна възраст. Баща му, който е офицер, загива в Междусъюзническата война. Майка му се омъжва повторно и семейството се премества в София, където вторият му баща – бивш офицер, започва работа като тютюнев експерт,  което всъщност предоставя възможност на малкото момче да наблюдава отблизо дейността на работниците и условията, при които протича работният процес в тютюневите складове – наблюдения, които по-късно ще се превърнат в почва, върху която Димов да развие сюжета на най-известната му и обсъждана творба. Интересен факт от родословието на Димитър Димов е родствената му връзка по майчина линия с бележития български революционер Яне Сандански. Дълго време творецът събира сведения за него с намерението да опише живота му в книга, но така и не успява да изпълни това свое намерение.
През 1928 г. Димитър Димов завършва гимназиалното си образование и се насочва към Ветеринарномедицинския факултет в СУ. По настояване на баща си се прехвърля в Юридическия факултет, но после отново се завръща към ветеринарната медицина. След дипломирането си през 1934г.  Работи в София, Бургас, Кнежа и други градове. Специализира в Испания в Мадридския институт
“Рамон-и-Кахал”.
Литературното наследство, което Димов оставя след себе си, включва разкази, пътеписи, пиеси и романи. Творбите, които добиват най-широка популярност, са романите на белетриста  – общо три на брой: “Поручик Бенц”, “Осъдени души” и “Тютюн”.

Третият роман на Димов е същевременно най-високо ценената и най-остро критикуваната му художествена творба. Романът “Тютюн” разглежда морала на българското общество в годините на Втората световна война. Разривът между мечти и реалност, разрухата, грехът, самотата, отчуждението, духовната смърт – героите от “Тютюн” преминават през всичко това, за да осъзнаят, че успехът, който преследват през целия си живот, не им донася щастие, а гибел. След излизането на романа за първи път през 1951 година в рецензията, която пише за издателство “Народна култура”, Пантелей Зарев отправя сериозна критика към творбата от гледна точка на социалистическия реализъм. През 1954 година излиза втората редакция на романа “Тютюн”. Обемът на романа е увеличен с 260 страници, въведен е нов персонаж – Лила – която да служи като положителен контрапункт на Ирина, някои от сюжетните линии са преработени, за да се мотивира по-добре ролята на партията в пролетарските борби. Това променя изцяло идейния замисъл и напълно измества фокуса на художествения анализ, който преди това Димов поставя върху възхода и падението на личността. Едва през 1990 година романът “Тютюн” излиза отново в автентичния си вид.
След принудителната редакция на “Тютюн”, Димов окончателно се отказва да пише романи и продължава художественото си творчество с написването на няколко пиеси – “Жени с минало”, “Виновният”, “Почивка в Арко Ирис”, а последната му творба е пътеписът “Юлска зима” от 1966 година.
Димитър Димов умира внезапно на 1 април 1966 година по време на командировка в Букурещ.