105 г. от рождението на Джани Родари

0
392

Джани Родари

/23.10.1920  – 14.04.1980/

Джани Родари е италиански писател, поет, журналист и педагог – един от най – обичаните автори на детска литература в света. Роден е на 23 октомври 1920 г. в град Оменя, Северна Италия. След като завършва католическата семинария в град Севезо, известно време работи като учител в начално училище. По време на Втората световна война участва в антифашисткото движение на съпротивата, а след войната се насочва към журналистиката и детската литература.

През 1948 г. започва да публикува свои разкази и стихове във вестник „Унита”, където работи. На децата по света е познат с веселите романи, стихотворения и приказки, които го правят голям техен приятел. В книгите си „Приключенията на Лукчо”, „Приказки по телефона”, ”Животни без зоопарк”, ”Живял два пъти един барон Ламберто” „Торта в небето”, „Джелсомино в страната на лъжците”, ”Небето е на всички”, „Граматика на фантазията”, „Продавач на надежда”, „Приключенията на невидимия Тонино”, “Синята стрела”, ”Истории, писани на машина” и др. Джани Родари вярва, че фантазията е ключът към познанието и творчеството на детето. В творбите си той съчетава хумор, игра на думи и дълбоки послания за доброта, свобода и въображение. През 1970 г. талантливият писател получава престижната награда „Ханс Кристиян Андерсен” – най – високото отличие за детска литература, която му помага да спечели световна известност. Чудният разказвач на приказки подарява на малките читатели надеждата за всичко хубаво и добро, което може да им донесе утрешния ден.

 

Джани Родари ни напуска през 1980 г. в Рим, но творчеството му продължава да живее в сърцата на поколения читатели по целия свят.

„Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал…познайте какво?

  • Надежда! Надежда за всички.

„Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!”

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.”

 

Из „Продавач на надежда”