Атанас Василев Джавков, с литературен псевдоним Борис Априлов, е български писател, хуморист и драматург, известен със своите разкази, пиеси и филми, но най-много със своите творби за деца.
Атанас Джавков е роден на 21 март 1921 г. в град Малко Търново, България, където семействата на родителите му са намерили убежище след прогонването на българите от Източна Тракия, Турция. Семейството на баща му е живяло заможно в Лозенград, а майка му Нанка Джебкова е сираче от селско семейство. Скоро след раждането му семейството се премества в Бургас, където се ражда брат му Георги Василев Джавков.
Учи в Бургас и още в гимназията публикува разкази, фейлетони и стихотворения в местните вестници. В 1945 година се жени за Шела (Рашел) Аврам Коен (6 декември 1918 – 9 февруари 1996). Живеят заедно до края на живота си, имат 2 дъщери – Джина Василева – художничка (15 ноември 1945) и Лора Василева – писателка (30 май 1950 – 9 февруари 1991). През 1947 година е поканен от Радой Ралин да работи във вестник „Стършел“ и семейството се мести в София.
В 1956 г. заедно със съпругата си посещава Лондон и Западна Европа в частно пътуване, което му струва кариерата във вестник „Стършел“. Предупреден навреме от тогавашния главен редактор на вестника Димитър Чавдаров – Челкаш, Априлов подава оставка преди да бъде уволнен, и впоследствие – попаднал в черните списъци на неблагонадеждните – почти не работи на заплата, а се издържа изключително с писателска дейност.
В периода 1959 – 1963 за кратко е драматург и литературен редактор в Главна дирекция „Български циркове“, а от 1977 до 1980 е щатен драматург в Драматичния театър на Сливен, за да получи правото на пенсия.
Печели редовно награди на Фестивалите на куклените пиеси и други. За цялостното си творчество Борис Априлов е удостоен с литературната награда на МНП „Петко Р. Славейков“ за 1993 г.
Борис Априлов издава редица книги, разкази, повести, пиеси и филмови сценарии. Най-известните и обичани произведения на писателят са цикъл от романи и повести за приключенията на лисичето Лиско, някои от които са включени в програмите на училищата. В тях се съдържа и хумор, и сатира, и гротеска, и лирика – и всичко онова, за което е било забранено да се пише в книгите за възрастни. Ето творбите по реда на създаването им: „Приключенията на Лиско в гората“ (1957); „Приключенията на Лиско по море“ (1968); „Новите приключения на Лиско“ (1971).
Както и повестите: „Не пипай куфара“; „Чими“; „Часовникът“; „Червената шапчица“; „Дупката“; „Питонът“; „Приключенията на Лиско в страната на квадратните същества“ (1975); „Най-новите приключения на Лиско“ (1975); „Привидението“; „Голямата награда“; „Десет приключения на Лиско“ (1987); „Стената“; „Синьото фламинго“;
Борис Априлов пише и редица разкази за възрастни, най-често за Южното Черноморие и живота на рибарите. Те са публикувани в периодичния печат и в сборници повести и разкази. А от литературата за деца изпъкват заглавия като „Топка в морето“ (1965), „Кончето Пончо“ (1967), „Папагалчето и пеперудката“ (1968), „Едно малко бяло облаче“ (1970), „Шестте пингвинчета“ (1978).
