Витрина за „божествената” Мария Калас

0
301

В първите дни на декември целият музикален свят се прекланя пред   легендарната оперна певица Мария Калас (1923 – 1977).  През своята 25-г. кариера тя изпълнява над 40 централни роли и излиза на сцената 600 пъти, хвърляйки в екстаз и публиката, и критиката.  Ето какво пише за прочутото сопрано пианистът Робърт Съдърланд в книгата си „Мария Калас. Последното турне”, която библиотеката притежава: „Безпогрешно разпознаваем глас, шлифован до степен, надхвърляща границите на очакваното; магнетична личност с творческо въображение, рядко срещано у повечето певци, и актьорски усет, удивявал най-великите режисьори…”. Житейският път на тази изключителна певица започва на 2-ри (според други източници – на 3 или 4.XII) в Ню Йорк в семейството на гръцки емигранти. Рожденото име на бъдещата звезда е Мария Анна Сесилия София Калогеропулос. Детството й в Манхатън е тежко. Момиченцето расте отхвърлено и тормозено от майка си Евангелия, която мечтаела за син. Нейна любимка е по-голямата й дъщеря Джаки, което става повод за сериозни разправии с бащата Георгиос. Щом обаче открива, че малката Мария има глас,  Евангелия решава да направи от нея „дете-чудо” и я кара да свири на пиано и репетира до пълно изтощение. „Никога няма да ѝ простя, че ми отне детството. През всичките години вместо да си играя и да раста, аз трябваше да пея и да печеля пари.“ – казва след години оперната прима.  Мария Калас завършва оперно пеене в престижната Кралска музикална консерватория в Атина, където Евангелия се премества да живее с дъщерите си след развода с Георгиос през 1937 г. Скоро младата певица издържа цялото семейство, а по време на Втората световна война пее в Атинския лирически театър. Въпреки че първо се пробва в САЩ, международната й кариера тръгва от Италия.  Калас подписва договор за концерти във Верона, Флоренция и Торино под ръководството на известния диригент Тулио Серафин. Майсторката на белкантото покорява с гласа си „Ла Скала”,  където дебютира през 1950 г. с „Аида”.

Връх на нейния вокален гений е изпълнението й в „Норма” в „Ковънт Гардън” през 1952 г. Триумфът на Калас в Милано, Ню Йорк и Лондон не заглушава критиките в пресата заради наднорменото й тегло. Това принуждава певицата да свали близо 40 кг за 18 месеца, което я превръща във „вероятно най-красивата дама на сцената” според диригента Никола Ресиньо. Драстичното отслабване, преумората  и огромното нервно напрежение от безкрайните спектакли  предизвикват все по-чести периоди на депресия и проблеми с гласа.  Към това се прибавя непрекъснатият стремеж на Калас към съвършенството, нейният пословичен работохолизъм и краха на брака й с гръцкия магнат Аристотел Онасис, с когото се запознава през 1957 г. Според мнозина именно той става причина гениалната певица да се разведе с първия си съпруг Джовани Менегини и да се откаже от кариерата си, за да „изпълни живота си като жена” и да се посвети на бохемски живот с любимия мъж. През 1965 г. тя губи гласа си и слиза от сцената. Последните  години от живота си  преподава в музикално училище и поставя в Торино „Сицилианска вечерня” на Верди. Подобно на героинята си Медея от едноименния филм на Пазолини, в който се снима през 1970 г, Калас губи всичко – кариера, брак, дете, любов… Великата певица прави опит да се завърне на сцената през есента на 1973 г. След концертите й в Европа и Америка критиците пишат, че публиката аплодира „легендата Калас, а не нейният отслабнал глас”.  Последните години от живота си примата прекарва в самота в парижкия си апартамент, където умира от сърдечен удар на 53 г. След смъртта й на 16.IX.1977 г. тялото й  е кремирано. През 1979  г. прахът на Мария Калас е разпръснат над Егейско море, както оперната легенда пожелала приживе.