100 г. от рождението на Владимир Свинтила

0
310

    

    Владимир Свинтила, псевд. на Владимир Георгиев Николов, е роден на 29 апр. 1926 г. в София. Завършва Италианската гимназия в родния град.  Следва романска филология и право в Софийския университет. Въдворен в лагерите „Богданов дол“ и „Куциян“ (1949–1950). През 1957 е реабилитиран, но е въдворен за 7 месеца в психиатрия. Завършва право през 1952 г. Работи като журналист и редактор във в. „Народна култура”, в.  „София-нюз” и др. Сътрудничи с литературно-критически и публицистични статии, рецензии и есета и на чужди вестници и списания – „Таймс ъв Индия“, „Унидад“ (Перу), „Всесвит“ (Украйна), „Ревиста Джеографика универсал“ (Бразилия), „Тайди“ (Финландия). Драматург е в театъра на въоръжените сили (1964 – 1969).

Ерудицията и енциклопедичният ум на интелектуалеца Свинтила предопределят успешната му реализация като публицист, есеист, художествен и литературен критик, кинокритик, историк на българската култура, културолог, народопсихолог, социолог, поет и белетрист. Автор е на повече от 4 хиляди публикации в печата и на 20 книги.   Сред тях се открояват „Длета и ружи“, „История на самоковската живописна школа“, „Слово за зографа Захарий“, „Аз бях Леонардо“, „Милионерите на София“, „Писма на една актриса“, „Спомените на джебчията“, „Васил Захариев“, „Васил Стоилов“, „Кладенецът на мълчанието“, „Лицето на горгоната“. Издал е изкуствоведски албуми за Асен Грозев, Васил Бараков, Андрей Николов, Борис Ангелушев, Веселин Стайков, Владимир Димитров – Майстора. Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Първите му преводи са „Сонетите” на Шекспир и „Песни и поеми” на Робърт Бърнс, следват „Четири квартета“ на Томас Стърнс Елиът, „Тревни листа“ на Уолт Уитман, „Лирика. Мистични поеми“ на Уилям Блейк, „Ромео и Жулиета“, „Хамлет“, „Ричард III“, „Венецианският търговец“ на Шекспир, „Трактат за живописта“ на Леонардо да Винчи, „Рубайят“ на Омар Хайям.

Част от гореспоменатите творби на Владимир Свинтила са изложени във витрина, с която читалня „Атанас Ванчев дьо Траси” отбелязва годишнината от рождението му.