Александър Вутимски (псевд. на А. Коцев Вутов) (30.08.1919 – 23.09.1943) – български поет. Роден е в Своге. Първият му сериозен поетически дебют е стихотворението „Улицата” в сп. „Ученически подем” (1936-37). Участва и в литературния сборник „Праг” (1938). През 1939-43 под псевдоним „В.” сътрудничи на списание „Златорог”. Поезията му е болезнено фина, изпълнена с печал, здрач, есенни мотиви и градска пустота. Приживе не успява да издаде стихосбирка , оставя и неиздадена художествена проза – 15 есета: „За простотата”, „За силата”, „За парите”, „За равенството”, „За радостта”, „За най – смирените”, „За наслаждението” и др. Умира от туберкулоза в Сурдулица, Сърбия.