Тодор Запрянов Станчев е български учител, журналист, революционер, участник в борбата за освобождение на България.
Роден е на 25 февруари 1836 г. в село Куручешме (дн. Горски извор), Хасковско. От 1846 г. учи в хасковското взаимно училище, а след това в Пловдив при Йоаким Груев. След като завършва пловдивското училище става студент, от 1856 до 1860 г. учи в Московския университет за сметка на Хасковската българска община. През 1860 г. поради болест се завръща в Хасково, назначен е за главен учител в Мъжкото класно училище, където прави някои значителни промени в учебната дейност. Гръцкият език е изхвърлен от учебните програми, успоредно с премахването му от църковното богослужение, което предизвиква омразата на местните гъркомани. Въвежда изучаването на руски език и подкрепя нововъведените годишни изпити, провеждани в края на учебната година.
През 1864 г. той емигрира в Румъния и влиза в обкръжението на българските хъшове. Установява се в Гюргево, където работи като учител, публицист и редактор. След създаването на Тайния централен български комитет в Букурещ през 1866 г. става член на неговия първи спомагателен комитет. През 1868 г. заминава за Виена, за да изучава фотография. Участва в учредяването на Българското книжовно дружество в Браила през 1869 г. Същата година сключва брак с Александрина Радионова. Следващите година работи като учител в Браила и Конгас, Бесарабия.
През 1876 г. заминава за Русия с цел събиране на парични средства и дрехи, предназначени за българските доброволци в Сръбско-турската война. При обявяването на Руско-турската война Тодор Запрянов става преводач в щаба на руския Девети корпус. Така той взима участие в преминаването на река Дунав и последвалото превземане на Никопол през 1877 г.
След Освобождението Тодор Запрянов е преводач и писар в канцеларията на Пловдивския губернатор, а след това е председател на административния съвет в Хасково.
Награден е с орден „Свети Станислав” III степен за участието си в Руско-турската война.
Тодор Запрянов умира на 29 март 1879 г. в Хасково.
