Основният закон на държавата е създаден преди 145 години. За това време Конституцията на България е променяна основно 4 пъти. Началото дава Търновската конституция (1879 – 1947), следвана от Димитровската (1947–1971), Живковата (1971–1991) и действащата в момента конституция от 1991 г. Последната претърпява 6 редакции, които са в прерогативите на обикновеното Народно събрание. Ето няколко интересни факта в историята на закона :
Търновската конституция е определяна като една от най-либералните за времето си. Създадена е по белгийски образец и е приета на 16 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание в Търново. В нея се отделя значително място на правата и свободите на гражданите. Предоставя широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление. Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Узаконени са свободата на печата, правото на сдружавания и др.
На 4 декември 1947 г. Конституцията на Българското княжество е заменена с Конституция на Народна република България. Тя е известна и като „Димитровска”, на името на Георги Димитров и легитимира промените след 9 септември 1944 г. С нея се налага тоталитаризмът, съпътстван с национализация на банките и промишлеността и формирането на „култа към личността”. Тази конституция е в сила до май 1971 г., когато е приета т.нар. „Живковска конституция”. Тя е много по-назадничава от Търновската, въпреки че е създадена близо 100 години след нея. Причината е, че ограничава гражданските права и потъпква демократичните принципи. БКП става „ръководната сила в обществото и държавата“ (чл.1, ал. 2).
Работата по действащата конституция на България започва с отмяната на чл. 1 от Живковата конституция на 15 януари 1990 г., и приключва с приемането ѝ на 12 юли 1991 г. То е съпроводено от протест на 39 народни представители, които организират палатков лагер и започват гладна стачка. Те се обявяват против това новият основен закон на страната да се гласува от парламент, доминиран от БСП и други леви партии.
Действащата сега конституция установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото – политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните институции в държавата : Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебната система и органите на местното самоуправление. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Определени са формите на собственост – частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи, както и задълженията на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на Република България.
Съвременната конституция е променяна 6 пъти. Последната, шеста поправка , е изготвена и приета само за половин година от управляващото мнозинство през 2023 г.
