„За да се види дали един превод е художествен, не е нужно да се сравнява с оригинала, тъй както, за да се оцени един портрет, не е нужно да се познава моделът. Белегът за художествеността на един превод лежи в неговата самостойност: той ни задоволява сам по себе си, докато нехудожественият превод ни кара винаги да чувстваме липсата на оригинала.” Тези думи на Атанас Далчев илюстрират по различен начин твърдението, че работата на преводача в повечето случаи е „невидима”- ако е свършена добре, не се забелязва, а в обратния смисъл е много видимо. Многобройни са примерите за преводи, белязали развитието на преводаческата професия до изкуство. Владеенето на чужди езици е необходимо, но не и достатъчно условие за сложния творчески процес на превода. Неслучайно едни от най-добрите преводачи са и автори – Валери Петров, Атанас Далчев, Йохан фон Волфганг Гьоте, Владимир Набоков, Харуки Мураками и др.
Витрината, с която читалня „Атанас Ванчев дьо Траси” отбелязва Международния ден на преводача, акцентира на теоретична литература за творческия процес. „Преводът между теорията и практиката” на Искра Ликоманова; „Да кажеш почти същото. Опити в полето на превода” на Умберто Еко; „Теория и практика на устния превод” на Бистра Алексиева са част от изложените материали. Представени са книги и статии от и за известни български автори – преводачи : Христо Ботев, П. Р. Славейков, Пенчо Славейков, Алеко Константинов, Атанас Далчев, Валери Петров и др. Специално място е отредено на статия за жестовия преводач Таня Димитрова, която разкрива значимостта и спецификата на този вид превод.
